Джон Лескроарт - Мотивът

— Ти си виновен — каза Харди. — Ако не беше се вайкал толкова, че трябва да свидетелстваш…

— Не съм се вайкал.

Харди изимитира гласа му:

— Ако свидетелствам против ченге, другите униформени вече няма да ме харесват. — Отчупи си още хляб. — За да ти спестя цялото неудобство, трябваше да измисля нещо.

— Добре, обаче как ти хрумна?

— От колата.

— От колата ли?

Той кимна:

— Винаги съм твърдял, че там е ключът. Ако я беше намерил по-рано… но по-добре късно, отколкото никога, нали? Сигурен съм, че си направил всичко по силите си.

Глицки не възнамеряваше да се хване на въдицата му.

— Какво за колата? — попита той.

— Била е вдигната от улицата пред апартамента на Миси.

— Така е и какво?

— Значи тя я е откарала до там.

— Да. И?

— Ако е умряла в къщата на Стайнър Стрийт, колата й щеше да остане някъде наблизо да Аламо Скуеър, където я е била паркирала и където семейство Уилис са я видели да се качва в нея.

— Не. Те казват, че са видели Катрин.

— Така казват, обаче грешат. Била е Миси. Поне така допускам. Всъщност не може да е бил друг. Само че не бях напълно сигурен, докато не разговарях с Ямаширу, след това не открих доктор Лий, не отидох в дома му снощи и не му показах снимката. Всъщност носех и други снимки на Миси, а Ямаширу не я позна на нито една от тях. Просто исках да разпитам Ямаширу, преди Кунео да го накара да си „спомни“, че е виждал Миси в кабинета си.

— А след като тя не е била убитата при пожара, значи не е и жената, която са разпознали по зъбите.

— Точно така.

— Значи тя го е направила. Миси.

— Твърде вероятно е — каза Харди. — След това е офейкала с парите.

— Имаш ли представа защо?

— Реших, че може да оставя и ти да свършиш някаква работа. Това е работа на полицията. Както несъмнено знаеш, аз се занимавам само с абстрактни и възвишени разсъждения.

Глицки не го винеше, че малко се надува. Смяташе, че си е заслужил това право.

— И как стоят нещата сега? Пряко отсъждане?

— Браун решава. Технически погледнато, не трябва да го дава. Молбата е свързана само с доказателствата на обвинението и дали с тези доказателства може да се издаде присъда. Ямаширу каза само, че не знае дали снимката е свързана с картоните на пациентите в кабинета му. Данните от картона са на името на предполагаемата жертва, а д-р Лий все още не е дал показания. Обаче всички знаят какво предстои, а Браун е толкова ядосана на Роузън и на Кунео, че може просто да дръпне спусъка. Но дори да не удовлетвори молбата, съдебните заседатели ще знаят, че полицейското разследване е било съвсем некадърно, да не кажем изцяло скалъпено.

ДЖЕФРИ ЕЛИЪТ

Голямата новина от Съдебната палата от този седмица е бомбата, която пусна съдебният стоматолог (т.е. зъболекар) Тошио Ямаширу по време на процеса за двойно убийство срещу Катрин Хановър. Доктор Ямаширу вече даде показания за установяването на самоличността на жената жертва, чието тяло бе намерено, обгорено до неузнаваемост, заедно с тялото на Пол Хановър в дома му на Аламо Скуеър миналия май. Приятелката на Хановър, Миси Д’Амиен, е била една от пациентките в кабинетите на д-р Ямаширу и след като сравни данните от зъболекарския й картон със зъбите на починалата жена, той ги обяви за еднакви.

Във вторник сутринта обаче адвокатът защитник Дизмъс Харди отново призова свидетеля за кръстосан разпит. По време на този разпит Харди му показа снимка на Миси Д’Амиен от архивите на „Кроникъл“ и попита дали д-р Ямаширу познава жената от снимката. Той не можа да я разпознае и заяви, че не е имал личен контакт с нея. Пациентката му, която също се е нарекла Миси Д’Амиен, несъмнено е починалата жертва, само че явно тя не е била жената, сгодена за господин Хановър.

Често разпознаването по зъбите е единственият начин да се извърши разпознаване на тяло, което не може да бъде идентифицирано по друг начин. След сензационните си показания д-р Ямаширу подчерта пред съдебната зала, че стоматологът патолог прави заключение само за това дали особеностите на зъбите на жертвата съвпадат с тези от медицинския й картон. „Установяването на истинската самоличност на индивида всъщност е задължение на полицейския инспектор, водещ разследването, сержант Дан Кунео — обясни Ямаширу. — А той е допуснал грешка“.

Съдия Мариан Браун прекрати по-нататъшното разглеждане на делото, докато вземе решение по молбата на господин Харди за снемане на всички обвинения срещу клиентката му, която — понеже двойното убийство представлява утежняващо вината обстоятелство — беше изправена пред възможността да получи доживотна присъда без право на условно освобождаване.