Рой Лебо - Реката на смъртта

— Хайде бе!

Заради присъствието на Беатрис тази сутрин всичките му хора му смигаха съучастнически и закъсняваха за работа, явно за да му оставят повече време за любене… Ама че дивотия!

Сандбърг и Том Кук също закъсняха за закуска. Те поне се държаха прилично и не му подхвърляха разни многозначителни забележки като Бап.

Когато всички, включително и Беатрис, насядаха около масата, Бап започна да пържи шунката и яйцата в две отделнрт тенджери. Това му отне доста време.

— Тим — обади се момичето.

— Да, мадам?

— Ще ми направиш ли една услуга?

— Казвай…

— Виж сега, аз обичам яйцата си малко рохки, така че би ли ми сервирал моите, преди да са напълно готови?

— Обичаш ги рохки, казваш?

— Ами… почти сурови, Тим.

Бап взе касапския нож, подпъхна го под две от яйцата, извади ги от тенджерата и ги сложи в чиния. — Не бяха особено рохки. После прибави парче шунка и две претоплени, напоени със сос, вчерашни бисквити.

— И аз искам моите не прекалено запържени — каза Лий.

Същото желание изявиха и Сандбърг и Том Кук.

— Айде, стига бе! Не може всички да ги обичате рохки! — възкликна Бап.

— Я, сервирай вече! — каза Сандбърг. — Сега съм готов да ям каквото и да било.

След закуската Лий и останалите отидоха да поправят старата дървена барака за инструменти. Дъските, от които бе направена, бяха заковани накриво и много изгнили в резултат на проливните дъждове.

Извадиха колкото пирони можаха, като започнаха от предната стена, след което привързаха верига за рамката на вратата и с помощта на двата товарни коня я издърпаха като развален зъб.

Вторият път обаче дъската се счупи и се наложи да я откъртят с чукове. Лий се уплаши, че ако не внимават, ще съборят цялата барака, която не бе в чак толкова лошо състояние и можеше да се използва още известно време.

Третата изгнила дъска излезе съвсем лесно — явно вече бяха хванали цаката на работата.

Беатрис дойде да види как се справят. Слънцето вече бе изсушило дрехите й и тя бе облякла отново синята си рокля. Изглеждаше много добре, но въпреки това Лий трябваше да намери начин да я попита кога смята да си ходи. Хубава жена беше; имаше само един недостатък — носът й беше прекалено голям.

Проститутка в ранчото.

Вярно, че прилича на дама, но нищо чудно да я спипаше в храстите с Том Кук някой ден, ако за момент я изпуснеше от очи…

Това бе много подла мисъл. Самият Лий не вярваше, че ще стане подобно нещо.

И все пак тя със сигурност бе падала на колене пред разни дървари, дошли да се позабавляват при Ребека. Така си беше. Как изобщо можеше да смята за дама момиче, което се продаваше за пет долара на сеанс!

Закачиха куката за следващата дъска, конете задърпаха, тя изскърца и със звук, подобен на пушечен изстрел, се изскубна от стената и падна в прахта.

— Това си го биваше! — извика Бап. Справяха се отлично.

— Искаш ли да пояздиш из ранчото, Беатрис? — попита я Лий.

— О, да, с удоволствие! Толкова е красиво! Но не искам да ви прекъсвам работата. Освен това трябва да се връщам в града.

— Е, една разходка наоколо няма да отнеме много време — каза Лий. — Момчетата могат да довършат тук и без мен.

Лий забеляза, че при тези думи Бап хвърли особен поглед на Сандбърг. Какво пък, да вървят по дяволите всички! Тяхната работа бе да се трудят за него — в крайна сметка нали за това им плащаше! Останалото не трябваше да ги интересува.

Малката кобилка бе чудесна за езда — изобщо не изоставаше от жребеца на Лий по равното и пъргаво, като заек, прескачаше изпречилите се на пътя й бабуни и храсти, докато Беатрис едновременно пищеше от страх и се смееше.

— Много я обичам! — възкликна момичето. — Какво безсрамно малко конче ми е тя! — Беатрис се наведе и я потупа по хълбока.

— Изглеждате чудесно заедно! — отбеляза Лий. Така си беше, нямаше защо да си криви душата.

Той не бе възнамерявал да се отдалечават толкова от къщата, но в крайна сметка прекараха заедно целия следобед и дори похапнаха малко студена шунка, бисквити и две парчета от ябълковия пай на Бап. Стигнаха чак до водопадите.

Бяха близо до мястото, където Лий бе обесил онзи каубой, а той не искаше Беатрис да го види и да започне да задава въпроси. Така че малко преди самите водопади Лий сви встрани и избра къде да спрат, за да напоят конете.

Беатрис събу високите си ботуши и чорапите, след което седна на брега и започна да пляска с босите си крака във водата.

После Лий й даде парчето плат, което му бе отрязал Мартин, за да се избърше.