Рой Лебо - Реката на смъртта

Тя се изчерви като дете. Какво, за бога, да я прави сега?

— Моля, заповядай вътре — покани я Лий. — Да видим какво имаме за вечеря.

Хапнаха по-рано от обикновено. За вечеря имаше заешко задушено с картофи и ябълков пай. Бап се бе постарал доста при приготовлението на сладкиша, и той беше съвсем приличен, макар и прекалено сочен.

— Чаят е прекрасен, мистър Бап — похвали го момичето.

— Наричай ме Тим — й отговори Бап.

Не говориха много, докато ядяха. Задушеното беше много добро. Рано същата сутрин Том Кук се бе погрижил да осигури необходимите за ястието зайци.

Когато свършиха да вечерят, Бап се зае да почисти чиниите, а Сандбърг и Том Кук пожелаха „Приятна вечер“ и си излязоха.

— Искаш ли да поразгледаш наоколо, преди да се стъмни? — попита Лий.

— С удоволствие — съгласи се Беатрис. — Баща ми отглеждаше коне. В ранчото ни в Илинойс имахме коне порода „Морган“. Хората се шегуваха, че мистър Морган, който отглежда коне „Морган“…

— Ела да ти покажа моите малчугани — каза Лий. — Ако обичаш коне, няма как да не те харесат.

Заобиколиха бараката, която служеше за спалня на останалите мъже в ранчото — чуваше се как Сандбърг пее любимата си песен: „Да танцуваме, хубавици“. Той имаше приятен, дълбок глас.

— Каква хубава песен — промълви момичето — За първи път я чувам.

— Това е мелодия за танци — обясни й Лий. — Когато бях малък, беше много популярна.

— Не и за нас — каза тя. — Моите родители не ни разрешаваха да танцуваме изобщо. Вкъщи майка ми ни даваше да пеем само църковни песни, освен по време на прибирането на сеното… — Известно време Беатрис вървя мълчаливо, като само повдигаше полите на дългата си рокля, за да не я изцапа в тревата. — Сигурно това ти се струва странно — проговори тя накрая. — Да съм израснала в такова семейство, а пък да стана такава… — Момичето го погледна. — Имам предвид начина, по който си изкарвам прехраната…

— Вече ти казах, че за мен това няма значение. Не е моя работа — каза Лий.

— Да, така е — отговори тя. — Повтарям го толкова често, за да не си го мислят хората тайно през цялото време — Беатрис се усмихна. — Като че ли изобщо е толкова важно…

Точно това Лий предпочиташе да не чува. Ако бе решила да го посети — добре. Нямаше нужда да му разправя защо е станала курва или пък какво, според нея, си мислеше той.

— Ето ги моите коне — каза Лий.

Мръкваше се много бързо. Двете малки жребчета и кобилката Светулка си играеха във високата трева — препускаха насам-натам, подскачаха и ритаха във въздуха като агънца. Следобедите прекарваха, като спяха или се разхождаха с майките си из поляните. Но вечер, когато захладнееше, те отново преливаха от енергия и започваха да се гонят едно друго като малки кученца.

Кобилката препускаше пред жребчетата. Тичаше и удряше с копита дупето си, вирнала високо във въздуха пухкавата си опашка.

— Колко е сладка! — възкликна Беатрис Морган. — Как се казва?

— Светулка.

Известно време просто стояха и гледаха бягащите коне.

— Има ли му нещо на окото? — попита тя, като посочи едното от двете жребчета. — Тръска глава и тича някак настрани.

Лий се загледа във високия кон с черна глава, когото смяташе да нарече Дългия Том. Няколко крачки животното пробяга нормално и тъкмо Лий да й каже, че не вижда нищо особено в него, когато забеляза, че жребецът тръсва глава така, сякаш го безпокои някаква муха. Направи няколко стъпки встрани, преди да се втурне да догонва останалите коне.

— По дяволите! — възкликна Лий. — Как така Бап и другите не са забелязали нищо досега! — той погледна момичето до себе си. — Разбираш от коне.

— Може и да не се окаже нещо тревожно — каза тя. — Просто драскотина от някое дърво.

Лий отиде до хамбара за въже. Когато се върна, водеше със себе си останалите мъже. Явно им бе наприказвал не особено ласкави неща, понеже Бап изглеждаше, така, сякаш си бе глътнал езика.

Лий примами кончето, завърза го с въжето и като му говореше успокоително, го привлече към тях. Двамата с Бап се наведоха над него. Понеже вече беше доста тъмно, се наложи Том Кук да отиде да донесе един фенер.

Лявото око на жребчето бе одраскано.

— Няма нищо страшно, мистър Лий — успокои го Бап. — Тази вечер ще го промия с малко солена вода и след няколко дена вече ще му е минало.

— Няма да е лошо, ако успеете да го превържете с муселинена кърпа през следващите ден-два — така окото няма да се възпали — каза Беатрис.

— Май няма да ни остави да го превържем — отбеляза Бап.