Рой Лебо - Реката на смъртта

— Опитайте — нареди Лий.

— Ама…

— Казах да го направите.

— Може би смятате, че парче пластир ще е по-удобно, мистър Бап — каза Беатрис.

— Ами да — възкликна Бап, — точно от това имаме нужда.

— Добре — каза Лий, — да го закараме до хамбара и да приключваме с това.

Кончето не бе особено очаровано, но все пак остави Бап да му промие окото с мека солена вода и да привърже към болното място парче пластир. Бап извърши цялата операция на светлината на два фенера, закрепени в дъното на хамбара. Кончето най-много се притесняваше от това, че е толкова далеч от майка си и своите приятели. Беатрис стоеше до него, успокояваше го и помагаше на Бап да свърши по-бързо. Когато той приключи и превръзката бе готова, момичето го поздрави за добрата работа.

След това Том Кук отведе жребчето при останалите коне и го пусна да тича с тях.

Мъжете се върнаха в спалнята си, а Лий и Беатрис отидоха в къщата. И двамата не говореха много по пътя.

Явно тя възнамеряваше да прекара нощта в ранчото — иначе не би дошла толкова късно. Сигурно смяташе да спи с Лий, но той нямаше желание за това. Ситуацията, в която бе изпаднал, го караше да се чувства ужасно неудобно.

— Да направя ли малко кафе? — попита Беатрис, когато влязоха вътре.

— С удоволствие бих изпил една чаша.

Когато кафето бе готово, те седнаха на кухненската маса; никой не пророни и една дума. Беше необикновено тиха нощ — не духаше почти никакъв вятър и единственият звук в стаята бе лекото бумтене на вече изстиващата печка и ударите на някаква пеперуда в опушеното стъкло на газената лампа.

Момичето прочисти гърло и каза:

— Имате прекрасно стопанство, мистър Лий. Сигурно много се гордеете с него.

— Можеш да ме наричаш просто Лий, без „мистър“. Нали си моя гостенка…

— Добре.

— Първото ми име е Фредерик, но повечето хора ми викат Лий.

— Разбирам.

Постояха така още малко — докато първите лъчи лунна светлина проникнаха през прозореца и огряха кухнята. Беатрис се пресегна и угаси лампата — нямаше нужда от нея, в стаята бе достатъчно светло.

След няколко минути Лий се изправи:

— Време е за лягане — каза той. — Ти ще спиш в моята спалня, аз ще си направя легло в кабинета.

— Добре. Съжалявам, че ти създадох всички тези неудобства с късното си пристигане — на лунната светлина лицето й изглеждаше много гладко и бяло, а очите й — още по-дълбоки и тъмни.

— Не ме притесняваш — каза Лий и запали лампата, с която тя трябваше да се качи в спалнята. — Имаш ли нужда от нещо за през нощта?

— Ще спя по риза — отговори му Беатрис.

На следващата сутрин Лий се събуди от нейното пеене. Имаше приятен глас, въпреки че пееше малко фалшиво.

Когато облече ризата и панталоните си, той отиде в кухнята. Беатрис беше излязла на двора и сега переше роклята и долната си риза в един почернял стар казан, подпрян на четири високи камъка, които образуваха нещо като огнище, в средата на което гореше огън.

Момичето бе успяло да закрепи някак си одеяло около тялото си, като по този начин от него не се виждаше почти нищо. Лий видя и чорапите и бельото й — явно бе решила да изпере всичките си дрехи. Беатрис пееше и изглеждаше щастлива и весела като канарче.

Като се възползва от отсъствието й от къщата, Лий бързо се съблече, уми се на чешмата в кухнята и се преоблече в чисти дрехи в спалнята.

Тя бе спала там само една нощ, но стаята вече миришеше на жена.

Когато се приготви и отново се върна в кухнята, Лий завари Бап да приготвя закуската.

— Малко се поуспа тази сутрин, а, Тим?

Бап го изгледа лукаво:

— По-добре да съм закъснял, отколкото да съм подранил прекалено — каза той и наля малко олио в една тенджера.

Беатрис влезе в кухнята, понесла в ръце мокрите си дрехи.

— Имате ли въже за простиране и няколко щипки, мистър Лий?

— Само Лий.

— Лий?

— Ами не, май нямаме. В хамбара има чисто въже, но щипки изобщо не ползваме.

— А как тогава сушите дрехите си?

— Обикновено ги мятаме на оградата.

— Ще накарам Том Кук да ти опъне едно въже — каза Бап.

— Не, не, няма нужда! Просто ще ги сложа на оградата на верандата. Там слънцето ще ги изсуши много бързо.

Тя бързо прекоси кухнята към верандата, при което Лий мерна голата белота на крака й под одеялото.

— За закуска ще има шунка с яйца — обяви Бап.

— Яйца ли?

— Да, по дяволите, яйца! Какво им има на моите яйца?

— Хайде сега, не се засягай. Как е кончето?

— Одрасканото вече почти не се вижда. Не беше нещо опасно, пък и явно е от скоро — иначе щяхме да забележим, че нещо не е наред.