Рой Лебо - Реката на смъртта

— Другите момичета казват, че мразят работата си и изобщо не им харесва това, което правят. Но за мен невинаги е така. Понякога се случва да съм с някой красив или пък мил мъж, някой, за когото съм мечтала. Тогава ми доставя удоволствие. Веднъж четирима мъже ме завлякоха в една стая и ме накараха да правя всичко, за което можеха да се сетят… И на мен ми хареса — тя започна да плаче. — Сигурно съм много лоша жена…

— Не и за мен — успокои я той, — или пък за който и да е друг истински мъж.

Лий обаче не й разказа нищо за себе си.

Е, каза й все пак къде е роден и в какво семейство, както и за работата си с коне по времето на ранната си младост. Спомена и за това, че е бил ловец и охрана през различни периоди от живота си, а също и за залаганията и комарджийството. Накрая й разказа за Мексико и как е бил наемен убиец за един стар мошенник.

Обаче не й каза, че е убил повече от тридесет души в открит двубой. Не издаде и истинското си име.

Те не закусиха с другите. Взеха малко бисквити и студено еленско месо, след което отидоха зад къщата и оседлаха конете си. Беатрис разбираше от тези неща, но Лий все пак провери дали ремъците на седлото са добре затегнати.

След това препуснаха към реката и плуваха в един вир до обяд. Леденостудената вода се пенеше край големите камъни, а слънцето безжалостно печеше.

Изядоха еленското и бисквитите край реката, след което прекараха остатъка от деня в обхождане на северната граница на ранчото. Земята тук бе покрита с гъсти борови гори. Лий показа на Беатрис мястото, където смяташе да построи малка колиба, в която да може да се преспива от време на време, и така стопанството да се оползотворява максимално пълно — а това щеше да им е особено нужно, когато нараснеше броят на конете. Възнамеряваше да изсече малък, почти невидим за непредубедено око квадрат насред гората и да използва дървения материал, за да построи на същото място така необходимата му хижичка с размери два на два метра.

Заприказваха се за различните видове колиби и начините им на построяване. Беатрис му разправи за дървената хижа, която баща й бе направил в младостта си само с брадва, тесла и двете си голи ръце. Имала идеални ръбове и всички дъски били съвършено огладени! После двамата препуснаха надолу през храсталаците. Малката кобилка весело подскачаше и летеше по склона с такава скорост, че караше Беатрис да се вкопчва уплашено в нея и да се смее на собствения си страх.

Когато минаха покрай мястото, където Лий бе изнасилил Индия Ащън, Беатрис усети промяната в него и го попита какво не е наред. Но той само сви рамене и те продължиха пътя си. Момичето реши, че е сгрешило в поведението си. Лий се умълча — мислеше за двамата Ащън — брат и сестра. Какво ли би казала Розали за Беатрис? Може би щеше да я хареса. Розали беше червенокоса и синеока, докато Беатрис бе брюнетка. Освен това Розали бе винаги засмяна, дори и ако нещо я болеше; притежаваше необикновена за една жена смелост. Беатрис беше някак по-мека, по-тъжна: смееше се единствено когато яздеше.

Не, не би я харесала. „Все се цупи за нещо, щеше да каже Розали, пък и я й виж краката… пръчки…“

Розали се бе смяла даже когато умираше:

— Да видим какво ще правиш сега! — беше казала тя. — Но не си мисли, че това е идеален повод да се отметнеш от обещанието си за женитба, Франки, изобщо не е толкова лесно!

Умря в ръцете му, като в някой роман.

О, с какво удоволствие уби Джони Дюс! Но дори да го бе пречукал неведнъж, а стотици хиляди пъти, пак нямаше да му е достатъчно.

Беатрис и Лий продължиха към подножието на западния хълм в пълно мълчание. Момичето повече не го попита какво му е.

Видяха Сандбърг, който поправяше оградата около горните пасища — той им махна, но те не се отклониха от пътя си.

Докато вечеряха, Беатрис беше много мила — разправяше им забавни истории от живота на дядо й Зебъдий, който бе управлявал лодка за превозване на свине по Мисисипи. Той познавал Майк Финк лично и казвал за него, че не е нищо особено като размери, но че обичал да хапе противника си по време на схватката. Когато видел, че започва да губи битката, твърдял дядо й, веднага се хвърлял да хапе като булдог. Веднъж няколко лодкари събрали пари и му купили за рождения ден каиш и нашийник, на който пишело: „Внимание, хапе!“

Дядото на Беатрис се бе срещал с Джим Бауи два пъти — нещо, което силно заинтригува Бап и Сандбърг. Бил висок, красив мъж с изискани маниери и черни бакенбарди; роден в Кентъки, но истински ню-орлианец по поведение, бе казал за Джим дядо й.