Рой Лебо - Реката на смъртта

— Е, въпреки това съм ви много благодарна. — Тя му протегна ръка през масата. — Вие постъпихте много смело.

Лий стисна ръката й. Чувстваше се като последен глупак. Дланта й бе малка, нежна и хладна.

— Не мислете повече за това, мис… ааа, миличка… То е вече минало.

Том влезе в кухнята, но не седна. Отиде при печката и се облегна на стената, загледан в бъркащия яденето Бап.

— Беатрис работи за Ребека Чейс вече почти цяла година — обясни мисис Болтуит. — А проституира от не повече от шест месеца.

— О, Ребека се държи много приятелски с мен — каза слабото момиче, без да сваля очи от Лий — погледът й сякаш говореше: „Да, курва съм и това те изненадва, нали?“

— Може и да е приятелски настроена към теб, но не се грижи добре за момичетата си — каза мисис Болтуит. — Не изгони ли Сюзи Уилямс, когато тя се разболя от шарка? Ако някой си позволеше подобно нещо по мое време, щеше да загуби доброто си име най-малко за пет години напред.

Значи Лий я бе преценил правилно — мисис Болтуит е била проститутка, преди да стане съдържателка на хотел. Но по-важното бе, че тя някак усещаше или дори знаеше, че и Лий е работил в този бизнес — иначе нямаше да е толкова откровена пред него.

Слабото момиче все още го гледаше със същия странно придизвикателен поглед, в който се четеше очакване на неизбежната присъда над занаята й и предишния живот на мисис Болтуит.

Няколко години Лий бе държал публичен дом в Додж Сити, но никога не си бе въобразявал, че знае какво става в главата на една проститутка или изобщо в главите на жените.

Понякога те ставаха курви така, както мъжете работеха заради насъщния и покрива над главата. Но когато този проблем се разрешеше по някакъв начин, причините за упражняването на подобна професия се усложняваха. Някои жени го правеха, защото мразеха бащите си или даже самите себе си. Но Лий познаваше и такива, които проституираха, просто защото харесваха този начин на живот — вълнението, постоянната промяна, свободните разговори и държание, каквито почтенните жени не можеха да си позволят никога. Пък и чукането — не можеше да си изкриви душата и да не си признае, че на много от тях то им доставяше не по-малко удоволствие, отколкото на мъжете.

— Бий 1 1 пчеличка — англ. — Б. пр. ли те наричат? — усмихнато попита Лий момичето.

Тя отново се изчерви. Беше срамежлива малка курва.

— Не, казват ми Беатрис. У дома ме наричаха Бий.

Бий. Съпругата на Джеймс се казваше така. Лий ги бе срещнал веднъж в Ню Орлеънз. Джеси Джеймс бе тих човечец с големи ръце на фермер. Нищо особено. Франк Джеймс бе направил впечатление на Лий като по-умния от двамата брата. А Бий Джеймс бе малка сладка женичка. Много спретната. Веднъж вечеряха в Гарви Хаус след състезанието по стрелба и Джес каза:

— Съливан остарява.

В Луизиана семейство Джеймс се представяше за мистър и мисис Мартин. Док Портъс бе завела Лий на този обяд — като изненада. Такава си беше. Пък и обядът си го биваше.

— Бий е хубаво име — каза Лий на момичето.

— Ами — обади се Бап откъм печката — лютивото задушено е готово за ядене — по-готово от това няма да стане.

Мисис Болтуит бе права — задушеното си беше много добро и черният пипер бе точно колкото трябва.

Бап сервира за четирима. Въпреки че мисис Болтуит го покани да седне при тях на масата, Том Кук предпочете да си изяде чинията прав до стената. Лий си сипа два пъти.

После дойде време и другите гости да се нахранят.

— Същата стая ли ще искате, мистър Лий? — попита мисис Болтуит. Явно Лий й бе станал любимец по известни само на нея причини. Том Кук беше поканен да си почине заедно с Бап.

След като свършиха със задушеното и ябълковия пай, те почистиха масата за останалите посетители. Лий реши да покани Беатрис Морган на разходка. Вече се бе смрачило, така че никой не би забелязал, че такъв уважаван собственик на ранчо като него се разхожда по улиците с една проститутка.

Бе много хубава вечер, почти толкова светла, че Лий би могъл да се върне в ранчото си, дори и през нощта. Момичето познаваше града по-добре от него, така че я остави да го води по тесните странични улици към покрайнините.

Тя нямаше какво да каже, затова говореше повече Лий. Беше доста приятно. Отдавна не се беше разхождал на лунна светлина с момиче. Дори се изненада колко добре се чувства.

— Значи сте в Крий от една година, мис Морган?

— Горе-долу — отговори тя.

— Хубаво място е тая долина — толкова е зелено наоколо, пък и планините са много красиви. Обаче сигурно доста застудява през зимата.