Рой Лебо - Реката на смъртта

— Слоусън… Слоусън? Не познавам такъв — рече Док в съня му. — Как си носеше револвера? Вдясно, под мишницата, препасан?

Но дори и насън Док бе категоричен, че Лий е постъпил добре, като не е убил Ребека.

— Тя е просто една курва — каза му той. — Проститутка или монахиня, няма значение. За бога, Франк, човек не може да избива жени току-така. Иначе е загубен, за него няма вече никаква надежда. Няма нищо по-безобидно от една курва. Истинският мъж не може да убие жена. Освен случайно, както Джони Дюс уби твоята Розали.

Лий се събуди изведнаж, опипвайки наоколо за пищова си. От цялото му тяло течеше пот.

— Док, копеле такова! — възкликна той.

После си спомни, че Холидей умря преди три седмици. Санитарят, който се бе грижил за него, бе казал на Лий, че Док е умрял, смеейки се — много рядък край за онова заведение. Бе казал само: „Това е смешно…“ И бе издъхнал.

— Док, копеле такова — Лий седеше в тъмното. — Бедно старо копеле…

Беше хубаво, слънчево утро.

Слънцето проникваше през прозореца и като с прожектор обливаше в светлина варосаната стая.

Лий извърна глава, изпухтя във възглавницата и се опита да заспи отново. Сигурно щеше да успее, ако някой не беше заудрял по вратата му.

— Мистър Лий, ако искате да закусите, трябва да слезете в кухнята.

Мисис Болтуит явно не одобряваше хора, които спяха до късно.

— Добре — извика Лий.

Изтърколи се по гръб и за минута-две остана да лежи така, като си припомняше предната вечер, стрелбата в „Аркадия“ и Ребека Чейс.

Е, всичко бе вече минало. Сега не можеше да бъде просто един новодошъл собственик на ранчо в тази долина. Не и докато фипс обикаляше наоколо и слухтеше. Май ще трябваше да разкаже част от истината за себе си. Ако искаш хората да ти повярват на някоя голяма лъжа, най-добре им дай малко истина, примесена с нея. Можеше да им разкаже за Мексико, за мъжа, който работеше за Дон Игнацио, и вадеше пищова, за да си изкарва прехраната там, долу, под Патаморос; който купуваше евтини мексикански коне и ги откарваше на Север, за да ги продаде в Тексас.

Този човек беше известен като Фредерик Лий. Това щеше да обясни откъде е намерил парите за ранчото, както и умението да си служи с оръжие. Монтана беше далеч от Мексико. Пък и историята си бе вярна.

Само че не беше цялата истина.

Но Фипс щеше да е доволен от разказаното: един контрабандист изкарва достатъчно пари от търговия с коне, за да започне на чисто някъде, където не го познават. Никой не го търси за нищо. Поне в Монтана.

Това щеше да свърши работа, стига Ребека да си трае. Ако тя не изпълнеше обещанието си да мълчи, край на новия живот в долината Крий. В случай че се разчуеше кой е той всъщност, всички престъпници и убийци от трите щата щяха да се втурнат към Крий, за да видят на живо Бъкскин франк Леели. И да се опитат да го убият, ако се чувстваха големи късметлии, или ако бяха много пияни.

Лоша работа. Така щеше да е белязан отново, нямаше да има друг избор, освен да се върне отново към изпълнения с опасности живот на професионален комарджия, сводник и убиец.

Но имаше и по-лошо. Ако се разчуеше кой е и къде е, тексасците щяха да дойдат да го търсят. Първи щеше да е Бен Томпсън, а след него Уес Хардин. На единия бе убил брат, а на другия — приятел. А пък нито Томпсън, нито Хардин бяха от онези, които прощаваха.

Лий седна на кревата и се пресегна за чорапите си. Една баня щеше да му дойде добре — все още носеше по себе си мръсотията от дългия път.

Докато се обличаше, той обмисли възможността някой от тексасците — или техен приятел като Джек Оманхундро, или Клей Алисън — да се появи един прекрасен ден. Какво щеше да прави тогава?

С Оманхундро щеше да се справи без проблеми. Беше го виждал как се бие. Той бе смел и нападателен като петел, но много лош стрелец. Веднъж бе стрелял по някакъв мъж в другия край на стаята и го бе уцелил само с два от общо четири патрона. При това, после човекът стана и си излезе. Този не беше страшен.

Алисън бе странна птица. Лий го беше виждал както трезв, така и пиян. Алисън бе висок, хубав, любезен стопанин — заможен собственик на ранчо с хубаво семейство. Истински джентълмен — или поне толкова близо до това понятие, колкото може да е един текеасец.

Но Клей Алисън беше благовъзпитан само трезвен. Пиян, той ставаше друг човек. Лий го бе виждал такъв само веднъж — в Уако. Тогава той се бе държал повече като дяволско изчадие, отколкото като човек. И въпреки че Лий се бе показал особено внимателен, пак щеше да се стигне до стрелба, ако онзи изведнаж не бе прехвърлил вниманието си върху някакъв друг нещастник — местен адвокат или поземлен агент на име Боб Брайс.