Рой Лебо - Реката на смъртта

Това щеше да му струва загубата на ранчото, както и всичките му пари. Естествено, никога нямаше да го открият. Един постоянно местещ се престъпник на име Лий — по границата имаше много такива.

Наведе се, за да я убие. И тогава видя очите й.

В тях се четеше ужас — дивият, безмълвен ужас на животно, което знае, че ще умре. Нищо човешко не бе останало в тях — нито следа от богатия, изпълнен с удоволствие живот на една хубава жена.

Очите й приличаха на кукленски грозни зелени стъкълца.

Започна да реже. Само започна. Под острието пропълзя тънка червена струя кръв.

В следващия момент махна ножа и се изправи.

Много дълго време тя не помръдна. Седеше с глава облегната назад и очи, които го гледаха с празен поглед.

Не отвори уста — мълчеше.

Лий се наведе и пъхна ножа обратно в ботуша си.

— Ти си жена късметлийка, Ребека.

Гласът му сякаш я събуди от дълбок сън, тя се стресна и бавно се изправи в креслото. Помъчи се да каже нещо, но спря и прочисти гърлото си.

— Съжалявам… Много съжалявам, мистър Лий.

— Откъде ме познаваш, дявол да те вземе?

— От… От… форт Грант — тя направи опит да се усмихне. — Изглеждахте ми познат. Първо не бях сигурна — преди бяхте с мустаци… и с брадичка. — Цветът й бавно се възвръщаше — знаеше, че засега се е разминало.

— С кого беше?

Разбра въпроса му правилно:

— Бях едно от момичетата на флорънс Мейнард — тя се опита да се засмее. — Спомняте ли си старата Флорънс?

Сега се сети коя беше — Беки Чейс. Високо слабо момиче; доста нервно, когато говореше, заекваше. Наричаха я Писи, или нещо подобно, защото все тичаше до тоалетната.

Е, беше се променила с годините. Сега бе станала авторитетна „мадам“, приличаше на дама. Бизнесменка, при това не лоша, особено ако притежаваше дял в „Аркадия“.

— Имаш кръв по врата.

Тя си пое дълбоко дъх и вдигна ръка към шията си. Погледна дланта си и видя кръвта по нея. Изведнъж пребледня толкова, та Лий си помисли, че ще припадне. Явно си бе дала сметка колко близо е била до смъртта.

Сетне извади малка копринена кърпичка и, клатушкайки се, стигна до овалното огледало в другия край на стаята. Стоеше там и попиваше кръвта. Все още бе много бледа.

— И какъв ти се пада Фипс, Ребека? — Лий отново седна на дивана и се загледа в отражението й в огледалото.

Видя как се кани да го излъже — очите й се присвиха, докато усилено мислеше какво да каже. После забеляза погледа му.

— Обичам го — отговори тя, като притискаше малката кърпичка към шията си. — Обичам го! — Беше вторачила отчаяните си очи в отражението на Лий в огледалото.

— Нямам нищо против Фипс — каза Лий. Жената отмести погледа си от него. — Не сме се карали. Да си кажа правичката всичко, за което съм дошъл, е да отглеждам коне и да си живея мирно и кротко.

Тя се върна до фотьойла. Изглеждаше по-добре — вече не беше така бледа, а по врата й имаше само малко засъхнала кръв — там, където острието я бе одраскало.

Ребека взе чашата си от масата и я изпи на екс.

— Няма да кажа на никого — рече тя. Стоеше пред Лий и се взираше в празната чаша. — Кълна се в майка си, че няма да кажа на никого.

— Ха така! — Лий също изпи уискито си и се изправи. — Защото, ако го направиш, този път със сигурност ще ти прережа гърлото. И ще опушкам милия ти любовник, без да ми мигне окото.

— Няма, кълна се, че няма.

Лий отиде до вратата. Тя се извърна и го проследи с поглед.

— Франк… Лий. Съжалявам за Розали…

Той я погледна и тя трепна.

— Не смей да споменаваш името й! Както и моето! — Посегна към дръжката на вратата. — Никога! И ако държиш на приятелчето си, внимавай да не се изпуснеш пред него.

— Добре… Добре! Никога, обещавам!

Той излезе и затвори вратата след себе си.

Фипс спря Лий на стълбището. Тълпата се бе успокоила и сега всички седяха край бара. Пиеха си питиетата и си разправяха един на друг кой колко близо е бил и какво точно е видял по време на престрелката.

Мики Слоусън лежеше върху една от игралните маси. Тялото му бе покрито с мушамена покривка. Стар дебел мелез с раздърпани мустаци бършеше пода с парцал, който бе почервенял от кръвта, примесена със сапунена пяна.

Дивият Запад!

— Лий — започна Фипс с пискливия си глас. — От онова, което разбрах за станалото, си направих извода, че всичко е било съвсем честно; така че няма да те арестувам за убийство. — Говореше така, сякаш му правеше голяма услуга. — От друга страна, не обичам такива работи в моя град. Имам си достатъчно грижи с пияниците, дето вадят пищови за глупости.