Сергей Лукяненко - Сенки от сънищата

— Внимание! На никого не се дава броня, защото не сте свикнали да използвате защитни системи. Вместо това получавате маскировъчно наметало „Хамелеон“. То не е по-лошо, повярвайте. Разработено е в последните дни на войната и екипажът на „Лоредан“, теоретично, няма детектори, способни да го открият. Внимание! Трябва да спазвате строго инструкциите на опаковката на наметалата. След активирането на „Хамелеон“ индивидуалното нагаждане към организма се осъществява в течение на седем минути, постарайте се да стоите неподвижно през първите три минути, после се движете колкото се може по-активно.

Пред мен стоеше Олга Нонова. За последния час бях изгубил всякакъв страх към нея — сега не ми беше до сватби. Тя се беше преборила с първоначалната си уплаха и обърканост. Сега дори ми беше приятно да наблюдавам здравата й, уверена фигура и да си спомням как ние, хлапетата, с възторг слушахме разказите й в първи клас. Кой друг можеше да отговори на всеки въпрос? От кого бихме узнали, че мощността на реаджекс-двигателя е правопропорционална на размерите на дюзите, че орловите нокти не са бодливи растения и че великият художник Гоген е отсякъл при дуел ухото на друг велик художник, Ван Гог. Нонова винаги знаеше всичко и въпреки че беше изминало толкова време, у мен се върна детската ми увереност — всичко ще бъде наред.

Накрая се приближихме до камиона. Младият войник избърса потта от челото си, погледна Олга и й подаде нещо солидно и многоцевно. Каза:

— Това е „Шанс“, точно като за вас. С него се работи лесно.

— Младежо — строго изрече Олга, — знам какво е това „Шанс“ от времето, когато още не сте били родени. Шестцевна автоматична неприцелваща се система с лазерен огън, конструирана от великия Мартизенски. Иначе казано — „дърворезачката“.

Тя с лекота вдигна „Шанса“ и го хвана удобно. Каза:

— Пиф-паф.

Хората наоколо се заусмихваха. Приятно беше, че дори учителката ни знаеше как да си служи с дърворезачка. Войникът — спомних си, че се казва Володя — безмълвно връчи на Нонова пакета с наметалото и, кой знае защо, две порции храна. Промърмори:

— Добре. Само че сега го държите с дулата към себе си. По време на битката го обърнете обратно. Нали? Следващият!

— Здрасти, Бокс — казах аз. Това му беше прякорът — не знам дали заради успехите в древния и полулегален вид спорт, или по някаква друга причина. Володка ме погледна мрачно и ми подаде наметалото и неголям пистолет.

— Взимай. Това е „Пчела“, среден плазмен бластер.

Стъписах се. Когато видях в камиона Володка, бях сигурен, че ще получа наистина хубаво оръжие. Поне „Шанс“ или знаменития „Ултиматум“. А какво ми се падна — бластер! С такъв се учих да стрелям на училищното стрелбище!

— Володка, какво ти става?

Той набута в ръцете ми пакетите с наметалото и храната. И каза полугласно:

— Глупак, подарих ти някоя допълнителна минута живот. Автоматиката на псилонците ще убие първо онези с тежкото въоръжение. Следващият!

Наредилият се зад мен Павлик Безяев получи същия този „Ултиматум“, за който мечтаех. Страстният и мечтателен Павлик грейна в радостна усмивка. А аз стоях с пламнали бузи и се чудех какво да правя. Да настоя за нормално оръжие? Без никакви отстъпки и подарени минути?

Но нали така или иначе някой ще получи обикновен бластер, защо да не съм аз?

— „Пчела“? — Огарин се приближи към мен, размахвайки микрофона. Гласът му продължаваше да гърми над площадката и аз се обърках, но загрях, че вече е пуснат запис. — Прекрасно. Реших да проверя дали не си имал глупостта да вземеш „Шанс“.

— Денис, не ми трябват подаяния!

— Това не е подаяние. Искам да запазя живота на доста хора колкото се може по-дълго. Включително и твоя. Отпусни се.

— Но…

— Казах ти — отпусни се! — Денис взе оръжието ми и храната и ги остави до краката ми. Отвори пакета с наметалото, наметна го на раменете ми, натисна някаква изпъкналост в дрехата. Мръсносивата тъкан се помръдна и засъска, пълзейки по тялото ми. — Не мърдай, ти казвам! „Хамелеон“ трябва да свикне с фигурата ти.

Покорно застинах.

— Жалко, моделът е стар, лицето ти ще е открито — изкоментира Огарин, когато наметалото ме обгърна изцяло. — Когато дойдат псилонците, забиваш муцуна в земята. Ще минат покрай теб — той се намръщи. — Ако отминат, можеш да атакуваш. А можеш и да не атакуваш. Важното е не да победим, а да печелим време. Вашият отряд ще се разположи около огнева точка „гама“ — нея ще я унищожат бързо, още от въздуха, но после десантчиците ще дойдат да проверят позицията. Едва тогава ще започне вашата работа. Ако псилонците са трима-четирима, може и да се получи нещо. Отбиете ли първата атака, веднага отивате в гората, и не забравяйте да си намерите прикрития. Ще ви преследват.