Сергей Лукяненко - Сенки от сънищата

Огарин се приближи към нея, хвана я за брадичката и я погледна в очите. Стори ми се, че момичето се напрегна.

— Доста добре се държиш. Може ли да те попитам неофициално къде си получила такава подготовка?

— В училището „Дъщерите на Кали“ — отговори момичето след кратко колебание.

Нищо не разбрах. Но на капитана, изглежда, всичко му стана ясно.

— Така. И можеш да говориш толкова спокойно за смъртта на баща си?

— Той има аТан — с презрение изрече момичето.

В този момент ми просветна! Мнозина в нашата общност смятат, че аТанът е пълна измишльотина. Наистина, Огарин ми беше казвал, че безсмъртието съществува реално. Само че струва луди пари. Така че спокойно може да не се взима предвид. Този разкош — аТанът — не е за нашия беден периферен свят.

— А ти? — поинтересува се Огарин.

— Може би ще поискате да узнаете и подробности от интимния ми живот? — попита момичето. При това личицето й остана толкова сериозно, че аз внезапно повярвах — при малката можеше и наистина да има „подробности“.

— Моля за извинение — Огарин смени тона. — Сега ще пристигне карантинният екип, предайте официалния рапорт на старшия по чин.

— А вие?

— Не обичам да чета добре подготвени писания — Огарин извади от устата си загасналата лула и я погледна с досада. — Нуждаете ли се от презареждане?

— Не. „Паладин“ е направен по алкарисианска технология, можем да завършим регатата с едно зареждане на реактора.

— Това е добре. Запасите ни са ограничени, а след вас идват други яхти. Едва ли използват толкова съвършена технология.

Той говореше страшно сериозно с момичето. Като че ли този тон се появи след като тя спомена за училището „Дъщерите на Кали“. Напомних си да го попитам какво означава това.

— В молбата за кацане изложих всичко, от което се нуждаем — момичето отметна една от светлите къдрици от челото си. Въздъхна. — Ще се уреди ли нещо?

— Възможно е.

— Ще ви бъда много благодарна, капитане.

— Това са задълженията ми към всеки гражданин на Империята — леката суха нотка сякаш казваше: „Не се опитвай да ми предлагаш подкуп!“.

Момичето кимна.

— Какво възнамерявате да правите с трупа? — попита Огарин.

— Ще го разтоварим. Хладилната ни камера не е много голяма. Можете ли да погребете Анастасис в местното гробище?

— Вероятно. Общността тук е православна, но те са доста търпими към хората с други вярвания. Не те ли притеснява, че тялото ще почива далеч от Тера?

— Това е само прах — подхвърли момичето с презрение. — Какво друго да направим с него? Минутка само.

Тя с лекота изтича нагоре по стълбичката и се скри в кораба. Входът веднага бе скрит от мъглива повърхност.

— Хубава яхта — каза Огарин. — Ако преживея петстотин години без особени разходи, непременно ще си купя такава.

— След петстотин години тази ще е евтина вехтория — отбелязах.

— О, да — съгласи се капитанът, палейки лулата си. — Ще поевтинее точно толкова, че спестяванията ми да стигнат за нея.

— Регатата е скъпо удоволствие — рискувах да добавя.

— Мъдро го каза, Льошка, мъдро.

Разбрах, че пак ми се подиграва, и млъкнах.

— Не се надувай — подхвърли Огарин. — Знаеш ли какво представлява училището „Дъщерите на Кали“?

— Не.

— Елитен колеж за момичета. Намира се на Тера, някъде в Хималаите — това са едни много високи планини. Момичетата се дават там на възраст шест месеца и ги взимат обратно, когато станат на десет години.

— А защо постъпват толкова рано? — учудих се аз. Обидата излетя от главата ми.

— Там им правят поредица от подобряващи операции, процесът е доста продължителен… Това не е намеса в генотипа, като при суперите, не се предава по наследство, така че не е забранено… Плюс своеобразно възпитание, доста разностранно. В резултат… — Огарин направи пауза. — В резултат се получават ето такива мили момичета. Връщат ги на родителите им, които вече няма нужда да си търсят телохранители.

— Да се защитават ли ги учат?

— Учат ги да убиват. С малко късмет това момиче е способно да избие целия ни гарнизон. Никакви емоционални слабости, никакви колебания — тя не възприема чуждата болка. При това привързаността им към родителите и членовете на семейството е чудовищна, насадена е на равнище рефлекси. Светът е ясно разделен на свои и чужди. Реакциите им превъзхождат човешките, бойната подготовка превъзхожда онази, които дават които и да било военни колежи. Главно ръкопашен бой, терор, потискане на психиката. Такива момичета струват скъпо, Льошка. Това е доста изгодно капиталовложение.