Сергей Лукяненко - Сенки от сънищата

Най-накрая бях удостоен с внимание. И то какво!

След миг Ан Ейко почти висеше на мен, прегръщаше ме и ме гледаше в очите. На ресниците й трепкаха сълзи.

— Помогнете ни! Моля ви! Татко вложи всичките си пари в този кораб, толкова искаше да спечели регатата! И ние ще победим, имаме най-добрия кораб, никой няма да ни настигне, честна дума! Аз и Артем ще направим всичко сами, ние умеем да пилотираме. А вие просто ще летите с нас, нали? И една четвърт от наградата е ваша!

— Това са добри пари — съгласи се Денис. — Доста добри. Ще стигнат за такава яхта плюс аТан, че и ще останат.

— Моля ви! — проплака момичето. — Моля ви! Моля ви!

Току-що тя беше студена, сдържана, уверена в себе си. А сега бе обикновено дете, подскачащо на място от нетърпение, с мокри от сълзите й бузи.

— Ще летите ли с нас? — попита момичето.

Погледнах Огарин.

При мен винаги нещо не е наред с късмета. Уж съм го сграбчил, и то в момент, когато не съм разчитал на нищо, и все нищо не се получава.

— Още не съм се побъркал — казах аз, внимателно отдръпвайки ръцете на момичето от себе си. Усещането беше странно — сякаш тя ми позволи да го сторя, а съвсем не отстъпи пред силата ми. — Извинявай, малката, но няма да летя с вас.

И тогава капитан Денис Огарин се разсмя:

— Льошка, момче, ти все пак имаш напредък! А аз се боях, че ще се съгласиш!

Когато карантинният екип дойде, Огарин даде няколко кратки заповеди и си тръгнахме. Момчето отново се скри в кораба, а момичето остана да преговаря за погребението на баща си.

— Ще посрещаме ли останалите кораби? — попитах аз.

Денис сви рамене:

— Не знам. Едва ли ще бъде толкова забавно. „Паладин“ беше лидер в състезанието. Когато промени курса и тръгна към планетата ви, останалите се втурнаха след него. Те ще се възползват от случая, за да заредят корабите с гориво и да си починат: регатата продължава вече месец. Някои обаче вероятно са плюли на почивката и са продължили надпреварата.

— А тези сега няма ли да ги дисквалифицират?

— Тези мили дечица? Вероятно да. Законите на Империята позволяват на деца да управляват космически кораби. Но присъствието на възрастен на борда все пак е задължително. Честно казано, аз дори нямам право да ги пускам да излетят, ако решат да тръгнат само двамата.

— Трябваше да им кажеш.

— Трябваше. Но се страхувам от неприятности в последните дни от службата.

— Какви неприятности?

Денис ме погледна косо:

— Льошка, аз не се шегувах, когато ти говорех за бойните възможности на момичето. А ако има заповед да продължи надпреварата на всяка цена? В такъв случай тя не би се поколебала пред нищо. За нея ние не сме хора. Знаеш ли, предпочитам в някаква степен да наруша принципите си, но да запазя децата си, а и вас. Нека да отлитат. И ако намерят доброволец, който да тръгне с тях — няма да имам нищо против.

Той се спря, разпалвайки загасващата лула. И това ми било космически вълк.

— А фактът, че ти не се съгласи да летиш с тях, ме радва.

— Благодаря, Денис. — Изведнъж почувствах топлина от похвалата му. — Но аз изобщо не съм глупак. Ако летя в компанията на саможиво момче и психясало момиче, няма да отлетя надалеч.

— Не се съмнявам в способностите им да управляват яхтата — отвърна Денис. — Съмнявам се само, че момичето е в състояние да съжителства с чужди хора в затворено пространство. Брат й, естествено, влиза в групата на „своите“. Но виж, който и да било външен човек… Льошка, ако беше тръгнал с тях и по време на ядене посегнеше прекалено рязко към ножа за масло, щеше да умреш с вилица в окото. Хм… А на следващата планета щяха да те разтоварят в найлонов чувал и да те представят за жертва за невнимателно използване на приборите за хранене.

Заковах се на място — от страшната догадка дъхът ми спря.

— Ти какво искаш да кажеш… Баща им?!

— Не! — отсече Денис. — Не искам да кажа това. „Дъщерите на Кали“ не могат да се противопоставят на програмираното в тях по време на обучението. Тя не е способна да убива своите. Освен при конфликт на приоритети.

Той почука с лулата по телефона, изтръсквайки пепелта. Промърмори:

— Ти нещо съвсем ме обърка, Льошка. При всички случаи ще бъде проведено разследване на обстоятелствата около смъртта. Пък и нали тук няма никаква смърт? Анастасис има аТан! И не ми разваляй последните дни на вашата планета. Не стига, че тия яхти ми дойдоха на главата, а сега дявол знае защо ще пристигне и щабен плъх!

— Слушам, да не развалям настроението ти.