Робърт Лъдлъм - Пътят към Гандолфо

— Благодаря, Ваше светейшество — и с тези думи кардиналът се оттегли.

Божият наместник започна да си тананика под носа. Долавяха се отделни думи:

— Che gelida… manina… a rigido esanime… 4 4 Каква хладна ръчица, скована, безжизнена… (от операта на Пучини „Бохеми“) — Бел.ред. ах, ла, ла-лаа-тра-ла, ла, ла-лаа…

— Какво е това? — младият папски помощник от Нюйоркската епархия, Харлемска енория, изглеждаше наистина разтревожен.

— Арията на Рудолфо. Ах, този Пучини! Пеенето ми помага, когато съм нервен.

— Зарежете това, човече! Или подхванете някой грегориански псалм. Хайде, нека да е ектения.

— Не зная нито една. Италианският ви става все по-добър, но още е далеч от съвършенството.

— Старая се, братко. Но Вие не ми помагате много. Хайде, стига. Да вървим. На балкона.

— Не ми давайте зор! Тръгвам. Чакайте, да видим сега, значи вдигам ръка, нагоре-надолу, и отдясно наляво…

— Отляво надясно! — смъмри го шепнешком свещеникът. — Не слушате ли какво ви говоря? Ако ще продължаваме тази бутафория, за Бога, научете поне основните неща!

— Мислех, че ако съм прав и давам — не взимам — май беше обратното.

— Не оплесквайте работата. Просто се дръжте естествено.

— Тогава ще пея.

— Не толкова естествено! Хайде.

— Добре, добре! — папата се надигна от стола и се усмихна благо на всички наоколо. Обърна се отново към помощника си и заговори тихо, така че никой да не чуе:

— В случай че някой ме попита, кой е Свети Дженаро?

— Никой няма да Ви пита. И да се случи, използвате обичайния отговор.

— Ах, да. „Четете внимателно Светото писание, синко.“ Пълна идиотщина!

— Вървете бавно, изправете раменете. И се усмихвайте, за Бога! Радостно ви е.

— Направо ми призлява, африканец такъв!

Папа Франческо Първи, наместникът на Христос, излезе на балкона през високите порти и приветствените възгласи на тълпата разтърсиха из основи площада „Свети Петър“. Хиляди гласове крещяха в екзалтация:

— Il Papa! Il Papa! Il Papa!

И когато светият отец застана в оранжевите отражения на залязващото слънце, свещениците в покоите зад него дочуваха неясно тананикане, идващо от блажените му уста. Всеки си мислеше, че това е някаква стар псалм, известен само на най-просветените. Защото толкова знаеше ерудитът папа Франческо.

— Che… gelida… manina… a rigido esanime-e-e… ах, ла, ла-лааа… тра-ла, ла, ла… ла-ла-лааа…

— Кучият му син! — бригаден генерал Арнолд Саймингтън фрасна с всичка сила преспапието върху стъклото, покриващо бюрото му в Пентагона. То се пръсна и ситни стъкълца се разхвърчаха в различни посоки. — Наистина ли го е направил?

— Да, сър — отговори уплашеният лейтенант, прикрил с ръка очите си от канцеларската канонада. — Китайците са много ядосани. Самият премиер е издиктувал текста на оплакването пред дипломатическата ни мисия. Вестник „Хунг циа“ 5 5 В. „Червена звезда“ — Бел.ред. е пълен с редакционни статии на тази тема, а Радио Пекин ги препрочита на всеки кръгъл час.

— Брех, тяхната мама! — Саймингтън извади стъкълце от кутрето си. — И какво казват? „Прекъсваме програмата, за да съобщим, че американският военен представител генерал Макензи Хоукинс отнесе ташаците на триметрова статуя от нефрит на площад «Сун Тай»“? Абсолютна глупост! Пекин няма да допусне такова нещо, много е неприлично.

— Те го предават по друг начин, сър. Казват, че е разрушил исторически паметник от ценен камък в Забранения град. Според тях било равносилно на това някой да взриви Паметника на Линкълн.

— Има разлика между двете статуи! Линкълн е облечен и ташаците му не висят отвън! Не е същото!

— Въпреки това в Белия дом смятат, че сравнението е оправдано, сър. Президентът иска Хоукинс да бъде разкаран, по-точно да бъде разжалван. С военен съд, както си му е редът. И публично.

— Господи, това не може да стане — Саймингтън се отпусна в креслото си и пое дълбоко дъх, за да се поуспокои.

Протегна ръка и взе доклада от бюрото си.

— Ще го прехвърлим. С едно мъмрене. Ще изпратим копие от заповедта за наказание — така ще го наречем — на Пекин.

— Няма да е достатъчно, сър. Държавният департамент бе пределно ясен. Президентът е на същото мнение. Предстоят търговски споразумения, знаете…

— За Бога, лейтенант — прекъсна го бригадният генерал. — Няма ли кой да му каже на оня пумпал в Овалния кабинет, че не може да е отгоре навсякъде по света. Мак Хоукинс бе избран . Измежду двайсет и седем кандидати. Много добре си спомням какво каза президентът. Дословно. „ Роден за този пост“. Така се изрази.