Робърт Лъдлъм - Горещата конспирация

— Защо имам чувството, че ако го сторим, не ще стигнем дори шосето за Сенетоса? — сякаш на себе си рече жената.

— Подобна мисъл дори не ми е хрумвала, мадам.

— Давайте нататък, Ян ван дер Меер Матарайзен — не се стърпя кардиналът. — Виденията са по моята част.

— В такъв случай представете си следното, ваше преосвещенство. Разработен е план, състоящ се от определен брой точки, които ще отчитаме в низходящ ред. Няколко месеца ни делят от настъпването на новата година и от нашия ден хикс. Именно тогава трябва да установим глобален контрол, контролът на Матарезе.

ХЕМПТЪН, НЮ ЙОРК, 28 АВГУСТ

Кварталът Ист Енд на Лонг Айлънд е на по-малко от един час път от Манхатън, зависи какъв частен самолет ще решите да използвате. „Хемп“, или поне част от него, завинаги ще остане мечтаната мъничка вселена на Франсис Скот Фицджералд, до която се стига с частни самолети. Там царят богатство и лукс, сградите са пищни, моравите подстригани, сини басейни искрят, тенис кортовете са задължителни, а английските градини винаги са добре поддържани и изумителните им цветове греят под лятното небе. Изискаността на миналите десетилетия е заменена от разточителността на новобогаташите. Евреи, италианци, чернокожи идоли и хора с испанска кръв — държани настрани преди — сега са величията на Ист Енд и те съжителстват мирно, дори с ентусиазъм, с все още потресените от новите си съседи наследници на белите протестанти англосаксонци.

Парите са невероятно средство за постигане на равенство. Таксите за членство в различните клубове намаляват в зависимост от финансовия принос на кандидатите, а щедрите парични дарения за поддържане и обновяване на множеството сгради и съоръжения се приемат с радост и благодарност.

Джей Гетсби все още е жив, с Дейзи или без нея, а Ник е будната съвест на една цяла епоха.

Мачът по поло в клуба Грийн Медоу Хънт беше в разгара си. Понитата и техните ездачи плуваха в пот, носеше се тътен на копита, а малките чукчета на играчите свистяха яростно, подгонили изплъзващата се бяла топка, която профучаваше опасно близко покрай краката на препускащите по разораната тревна настилка коне. Неочаквано агонизиращият вик на един от ездачите разцепи въздуха. Загубил бе в разгара на играта своя шлем и сега на мястото на главата му се виждаше кървава топка със страховито зейнал череп.

Играта мигом спря. Състезателите скочиха от конете и се спуснаха към пострадалия. Сред тях бе и един лекар, аржентинец, който разбута тълпата и коленичи до безжизненото тяло.

— Мъртъв е — вдигна той лице към изпълнените с очакване мъже.

— Как е възможно да се случи подобно нещо? — провикна се капитанът на Червения отбор, чийто играч беше загиналият. — Стикът може да го събори, това е обяснимо, но не и да разбие черепа му, за Бога!

— Онова, с което е бил ударен, не е дърво — обади се аржентинецът. — Според мен е нещо много по-тежко, по-скоро желязо или олово.

Стояха в една от нишите на огромния обор заедно с двама униформени полицаи и служителите от местната служба за спешна медицинска помощ, отзовали се на повикването. — Трябва да се направи аутопсия, като се обърне внимание на удара в черепа — продължи лекарят. — На всяка цена го запишете в доклада си.

— Разбира се, господине — отговори по-близкият полицай.

— Накъде биеш, Луис? — попита единият от ездачите.

— Мисля, че е очевидно — намеси се другият униформен мъж, докато енергично пишеше в бележника си. — Иска да каже, че не става дума за нещастен случай. Прав ли съм, господине?

— Не бих искал да избързвам със заключенията. Аз съм лекар, а не полицай. Споделям само онова, което лично съм констатирал.

— Как се казва пострадалият? Има ли жена или роднини наблизо? — намеси се първият полицай и кимна към бележника на своя колега.

— Джанкарло Тремонте — отвърна един русоляв ездач.

— Името ми е познато.

— Твърде е възможно — продължи играчът. — Семейство Тремонте от езерото Комо и Милано са доста известна фамилия. Имат сериозни вложения не само в Италия, но и във Франция. Също и тук, разбира се.

— Имам предвид по-скоро първото име, Джанкарло — прекъсна го полицаят с бележника.

— Снимката му често се появява във вестниците — намеси се капитанът на отбора. — Невинаги в най-порядъчните, въпреки че репутацията му е безупречна.

— Защо тогава пишат за него? — попита другият полицай.

— Вероятно защото е страхотно богат, присъства на много благотворителни и разни други светски събития, пък и обича жените. — Лидерът на отбора на Червените гледаше полицая в упор. — Третокласните журналисти се интересуват от това, но то едва ли е грях. В края на краищата, не си е избирал родителите.