Робърт Лъдлъм - Горещата конспирация

В луксозната главна каюта, настанен в тапициран с кадифе стол, седеше мършав старец; обслужваше го личният му слуга, който му служеше вече близо три десетилетия. Подпомаган от своя прислужник и приятел, застаряващият собственик на яхтата се готвеше за най-важната среща в своя дълъг живот, който обхващаше повече от деветдесет години, макар точната възраст да се пазеше в тайна, тъй като немалка част от този живот бе протекла по арени на смъртоносни схватки, където доминираха далеч по-млади мъже. Защо да предоставя на тези ненаситни диваци преимуществото, съпътстващо приписаната му сенилност, която в действителност означаваше натрупан в течение на няколко поколения безценен опит? Три пластични операции бяха превърнали лицето му в подобие на маска, ала промяната бе само повърхностна, просто образ, който да заблуди и обърка противниците, готови при първа възможност да заграбят неговата финансова империя.

Империята вече не означаваше нищо за него. На хартия този гигант възлизаше на повече от седем милиарда американски долара, седем хиляди пъти по милион, натрупани посредством манипулациите на отдавна забравен първоизточник. В началото бе само видение, подхранвано от отмъстителност, но добило сатанински измерения, опорочено от нисшестоящите, движени единствено от собствената си жажда за облагодетелстване.

— Как изглеждам, Антоан?

— Чудесно, мосю — отвърна прислужникът, като поръси страните му с мек лосион и отмахна кърпата, предпазваща строгия официален костюм, допълнен с вратовръзка на райета.

— Не сме се престарали, нали? — попита елегантният старец, като посочи облеклото си и аксесоарите към него.

— Ни най-малко. В случая вие сте всевластният господар, сър, и това трябва да е ясно на всички. Не бива да допускате някой да се противопостави.

— О, стари приятелю, противопоставяне изобщо не се предвижда. Възнамерявам да наредя отделните управителни съвети да се подготвят за деструктуриране. Решил съм щедро да възнаградя онези, които са отдали време и сили за процъфтяването на предприятия, за които не знаят нищо съществено.

— За някои ще бъде трудно да приемат нарежданията ви, mon ami Рене.

— Това е добре! Изоставяш преструвките, което означава, че се готвиш да ми кажеш нещо. — Двамата тихичко се засмяха, след което старецът продължи: — В интерес на истината, Антоан, трябваше отдавна да те вкарам в някой изпълнителен комитет. Не си спомням някога да си ми дал погрешен съвет.

— Предлагал съм услугите си единствено по ваша молба и когато по моя преценка съм разбирал правилно обстоятелствата. Но никога в сферата на деловите въпроси, от които нищо не разбирам.

— Единствено по отношение на хората, нали?

— Нека кажем, че съм искал да ви предпазя, Рене… Хайде, ще ви помогна да се настаните в количката…

— Не, Антоан, този път никаква инвалидна количка! Подай ми ръка и заедно ще влезем в залата… Впрочем как да разбирам твоята забележка, че на определени хора моите нареждания няма да се понравят? Нали ще получат своето възнаграждение. А то няма да е никак малко.

— Финансовата сигурност не означава активно участие, приятелю. Обикновените изпълнители ще ви бъдат признателни наистина, което не може да се каже за шефовете. Та вие им отнемате властта, а и сферите на влияние. Внимавайте, Рене, неколцина от присъстващите ще бъдат сериозно засегнати.

Огромната трапезария с нисък таван наподобяваше моден парижки ресторант, дори импресионистичните картини по стените изобразяваха пейзажи от Сена, Триумфалната арка, Айфеловата кула и други забележителности на френската столица. Около кръглата махагонова маса бяха наредени пет стола, само един от които бе останал незает. Присъстващите бяха четирима мъже, облечени в строги костюми; пред всекиго имаше бутилка „Евиан“, пепелник и кутия цигари „Голоаз“. Само два от пепелниците се използваха, другите бяха решително отместени встрани.

Крехкият старец влезе в стаята, придружен от своя прислужник, познат на всички присъстващи от предишни подобни срещи. Чуха се думи за поздрав; прислужникът помогна на достолепния „председател“ да се настани, след което се оттегли, но не напусна залата, а зае стола край стената. Никой не възрази срещу неговото присъствие, пък и не би могъл, тъй като такава бе традицията.

— Тук присъстват всички адвокати. От Париж, Берлин, Рим и, разбира се, нашият корпоративен юридически съветник от столицата Вашингтон. Радвам се да ви видя отново, господа. — Неясни приглушени звуци отвърнаха на приветствието, след което старецът продължи: — Радушният ви прием ме кара да мисля, че не сте във възторг от нашата среща. Което е много жалко, тъй като нарежданията ми ще бъдат изпълнени, независимо дали това ви харесва, или не.