Робърт Лъдлъм - Сделката на Ринеман

Алтмюлер се обърна към парапета и сложи ръце върху мраморната повърхност. Пръстите му бяха неподвижни върху камъка. Гънките на неговия бял костюм бяха неподвижни, като колосани. Погледна надолу към реката и каза:

— Правилата на „Тортюгас“ са възстановени.

— Трябва да позвъня по телефона — каза Дейвид.

— Очаквах да направите това — отговори Ринеман, като гледаше презрително към Франц Алтмюлер. — Нямам вкус към отвличане на човек от посолството. Това не служи никому.

— Не бъдете толкова рязък — каза Сполдинг любезно. — Това ме докара тук за рекордно късо време.

— Обадете се — Ринеман показа телефона на масата до арката. — Разговорът ви ще бъде усилен, разбира се.

— Да, разбира се — отговори Дейвид, като отиваше към телефона.

— Радиостая… — чуха се думи от невидимите говорители.

— Подполковник Сполдинг, военен аташе — каза Дейвид, прекъсвайки думите на Балард.

Имаше едва забележима пауза, преди Балард да отговори:

— Да, сър, подполковник Сполдинг?

— Оставих нареждане — да бъде проучено преди моето съвещание днес следобед. Можете да го считате за невалидно.

— Да, сър… Много добре, сър.

— Може ли да говоря с главния шифровчик, моля? Мистър Балард, мисля!

— Аз съм… Балард, сър.

— Извинете — каза Дейвид кратко. — Не ви познах, Балард Бъдете готов да изпратите запечатания код по схемите, които ви приготвих. Зеления плик, отворете го и се запознайте с прогресията. Когато ви се обадя, искам незабавно да го изпратите. По приоритетната линия с черно флагче.

— Какво… сър?

— Потвърждението ми е с черно флагче. То е в кодовата книга, така че освободете всички шифрови канали. Няма да имате разправии заради този приоритет. Ще ви се обадя пак.

— Да, сър…

Дейвид остави слушалката, надявайки се на бога, че Балард е толкова добър в работата си, колкото Дейвид мислеше, че е. Или толкова добър в „игрите“, колкото Хендерсън Гранвил мислеше, че е.

— Вие сте много експедитивен — каза Ринеман.

— Опитвам се да бъда.

Балард гледаше втренчено телефона. Какво се опитваше да му каже Сполдинг? Явно, че Джиин е добре, че той и Лайънс също са добре. Макар и засега.

Бъди готов да изпратиш запечатания код по схемата, която подготвих…

Дейвид не е подготвял никакви кодове. Той самият ги подготви. Сполдинг бе научил наизуст прогресията — това бе истина, но само като евентуалност, при непредвиден случай.

И какъв е този проклет зелен плик?

Нямаше плик — червен, син или зелен!

Каква, по дяволите, беше тази безсмислица… черно флагче — приоритет?

Какво беше черно флагче? Нищо не се разбира!

Но това бе ключова дума.

Има го в Лексикона…

Леке… Лексикон. Лексикон по криптография!

Черно флагче… Припомняше му нещо… нещо много неясно, озадачаващо, начин, използван в миналото. Черно флагче бе много стар термин, излязъл от употреба. Но значеше нещо.

Балард стана от своя въртящ се стол и отиде до рафта с книги на другия край на малката радиостая. Той не бе поглеждал в Лексикона по криптография от години. Това бе ненужна академична книга… Остаряла.

Беше на най-високия рафт, с други непотребни указатели, и като тях събираше прах.

Намери термина на страница 71. Беше единичен параграф, сбутан между други еднакво непотребни параграфи. Но сега вече имаше значение.

„Черното флагче, иначе познато като Schwarztuchchiffre, използвано за първи път от Германската имперска армия в 1916 г., е способ за хващане в клопка. Рисковано е, защото не може да бъде повторено два пъти от един и същи сектор. То е сигнал за предаване на код, активизиращ схема за прекъсване и отмяна на уговорени споразумения. Факторът за прекъсване е изразен в минути, специфично разчетени. Като практика то бе изоставено през 1917 г., защото обезсилва…“

Продължение… с намерение да прекъсне.

Балард затвори книгата и се върна на стола си пред избирателния диск.

Лайънс продължаваше да обръща листовете на проектите назад и напред, като че ли проверяваше двойно изчисленията си. Ринеман извика два пъти от балкона, питайки дали има проблеми. И двата пъти Лайънс се обърна, както бе седнал, и поклати глава. Щолц остана на стола до басейна като пушеше цигари Алтмюлер поговори кратко с Ринеман, но разговорът явно беше незадоволителен и за двамата. Алтмюлер се завърна на стола до покритата със стъкло маса и прелисти вестник от Буенос Айрес.

Дейвид и Джиин останаха в далечния край на терасата говорейки си спокойно. От време — навреме Сполдинг оставяше гласа му да се чуе оттатък, ако Алтмюлер слушаше. Той чу обяснения за Ню Йорк, за архитектурни фирми и неясни следвоенни планове. Планове на влюбени.