Робърт Лъдлъм - Сделката на Ринеман

Дейвид спря и се усмихна на Ринеман, който се беше обърнал от позицията на наблюдател от балкона и гледаше към тях. Алтмюлер задържа поглед върху Сполдинг… „Неопитната «свръзка» се учи“, помисли Дейвид.

— И по ваша преценка, какъв е този избор?

— Досещам се за два — отговори Сполдинг. — Задържат ме, изпращат друг човек с кодовете в последната минута и заменят проектите с фалшиви; или изнасят диамантите от Очо Кале по друг начин, а не по вода; трудно е с тези сандъци, но не е невъзможно.

— Тогава защо да не оставя това да бъде направено? Изкушавате ме.

Сполдинг гледаше нагоре. В необятното. Внезапно се обърна и погледна Алтмюлер.

— Не отивайте никога в полето на действие; няма да просъществувате и един ден. Останете си във вашето министерство.

— Какво значи това?

— Ако се използва каквато и да е друга стратегия, вие ще сте мъртъв. Вие сте уязвим сега. Имали сте работа с врага. Шпеер го знае, Гестапо го знае също. Единственият ви шанс е да използвате това, което знаете. Точно като мен. Вие — за живота си, аз — за огромна сума пари Господ знае, че самолетните компании ще направят пари; аз заслужавам част от тях.

Алтмюлер направи две стъпки към парапета и застана до Дейвид, като гледаше надолу към далечната река.

— Всичко това е толкова безсмислено.

— Не и когато се замислите — каза Сполдинг.

— В тази работа никога не се прави нещо за нищо.

Макар че гледаше точно напред, Дейвид почувства остро очите на Алтмюлер върху себе си. Той усети, че нова мисъл се оформя в мозъка на Алтмюлер.

— Благородството ви може да бъде вашата гибел, полковник… Ние все още можем да имаме нещо за нищо. А аз — медал на герой от Райха Имаме вас, мисис Камрън Физикът е заменяем, сигурен съм… Ще изпратите кодовете. Бяхте готови да се договаряте за пари. Сигурно ще се договорите и за живота си.

Подобно на Алтмюлер, Дейвид гледаше точно напред, когато отговаряше. Ръцете му бяха още скръстени той беше дразнещо спокоен както знаеше, че трябва да бъде.

— Онези договорености бяха приключили Ако Лайънс потвърди проектите, аз ще изпратя кодовете, когато той и мисис Камрън са отново в посолството. Не и преди това.

— Ще ги изпратите, когато аз ви заповядам — Алтмюлер трудно сдържаше гласа си нисък.

Ринеман отново погледна, но не направи опит да се намеси Сполдинг разбра — Ринеман си играеше със своите чакали.

— Съжалявам, че ви разочаровах — каза Дейвид.

— Тогава ще се случат крайно неприятни неща. Първо на мисис Камрън.

— Откажете се от това — въздъхна Дейвид. — Играйте по оригиналните правила. Нямате никакъв шанс.

Говорите много уверено за сам мъж Сполдинг се отдръпна от перилата и се обърна с лице към германеца. Заговори малко по-силно от шептене:

— Вие наистина сте проклет глупак. Не бихте преживели и един час в Лисабон… Мислите ли, че аз съм пристигнал тук без никаква поддръжка? Мислите ли, че Ринеман очакваше такова нещо?… Мъжете в разузнаването са много предпазливи, много страхливи, ние съвсем не сме герои. Ние не взривяваме сгради, ако имаме и най-малкия шанс да бъдем още вътре. Не разрушаваме вражески мост, освен когато имаме друг път, по който да се върнем обратно при своите.

— Вие сте сам. Няма оставени мостове за вас!

Дейвид погледна към Алтмюлер, сякаш преценяваше парче лошо месо, след това погледна часовника си.

— Вашият Щолц беше луд. Ако не се обадя до петнайсет минути, ще има много позвънявания и Бог знае колко много служебни автомобили ще се отправят към Луджан. Това е достатъчно.

— Това е абсурдно! Неутрален град е. Ринеман щеше…

— Ринеман ще отвори вратата и ще пусне чакалите — прекъсна го Сполдинг тихо и спокойно. — Ние сме уязвими и двамата „Тортюгас“ може да избухне със следвоенното си лице. Той няма да позволи това. Какво той мисли за системите, вашата или моята, няма никакво значение. Едно единствено нещо има значение за него — каузата на Ерих Ринеман… Мислех, че знаете това. Вие го избрахте.

„Алтмюлер диша равномерно, може би само малко по-дълбоко“, помисли Дейвид. „Опитва се да покаже, че се контролира, но едва успява.“

— Вие… сте се разпоредили да изпратите кодовете? Оттук?

Лъжата бе „купена“. Крайъгълният камък сега беше ни мястото си.

— Правилата отново са в сила. Ще има затихване на радиото и радарите. Няма да има въздушни нападения върху изплуващи на повърхността подводници, няма да има залавяне на траулери… под парагвайски флаг, влизащи в крайбрежната зона. И двамата печелим… Кое искате, чакале?