Робърт Лъдлъм - Знакът на близнаците

— Не говоря за никакви фокуси, а за едно най-обикновено споразумение. Имам нужда от теб. Положението на фронта се обръща. Лох Торидън навлиза в най-решителната си фаза. Ще се погрижа тази операция да изпълни предназначението си.

— Ти си се вманиачил.

— Ти също. И с право. Но няма да научиш нищо за Солун — между другото, това е кодовото название на Бревър, — докато не спечелим войната. Помни ми думата. И ще я спечелим.

Виктор погледна Тийг в очите:

— Искам факти, не думи!

— Много добре. Ние знаем имената на хора, за които ти не знаеш нищо. И не смятам да ти ги разкрия заради собствената ти сигурност.

— Човекът в колата? В Кенсингтън, в Кампо ди Фиори? С белия кичур? Палачът?

— Да.

Виктор задържа дъха си и овладя силния импулс да сграбчи англичанина и да го принуди да говори.

— Ти си ме учил да убивам. Бих могъл да те убия заради това.

— И какво ще постигнеш? Докато съм жив, ти си в безопасност и го знаеш. Този човек вече не може да действа. Той е под контрол. Ако, разбира се, той е бил палачът.

Виктор изпусна бавно въздуха в гърдите си. Мускулите на челюстите му го заболяха от напрежението.

— Какви други имена?

— Двама от старейшините на Патриаршията. Те управляват ордена „Ксенопи“.

— Но те са виновни за бомбите в Оксфордшър! Боже мой! Как можеш да…

— Не, не са — прекъсна го Тийг бързо. — Те бяха дори по-ужасени, ако това е възможно, и от нас. Както беше подчертано последното нещо, което искат, е твоята смърт.

— Но този, който насочи самолетите, беше монах! От техния орден!

— Или някой, който е трябвало да изглежда така.

— Той се самоуби, както му е предписано.

— Фанатици има навсякъде.

— Продължавай. — Виктор тръгна назад по алеята.

— Тези хора са от най-лошия тип екстремисти. Те вярват, че водят свещена война. И тази война допуска единствено конфронтация и насилие, не преговори. Но ние знаем кой може да упражни натиск. Знаем кои са хората, чиято дума не може да не бъде послушана. Можем да упражним натиск чрез правителството и да изискаме от тях да те оставят на мира. Веднъж завинаги. Ти сам не би могъл да направиш такова нещо. Ние можем. Ще се върнеш ли?

— Ако се върна, ще задвижиш ли всичко това? Аз ще участвам ли в подготовката?

— Ще подготвим операцията с прецизността, с която подготвихме Лох Торидън.

— Прикритието ми в Лондон запазено ли е?

— Напълно. Официално ти си някъде в Уелс. Телефонните ни разговори се пренасочват през Суонси на север. Пощата ти се изпраща в едно селце, Гуинлифен, където писмата се поставят в друг плик и след това се препращат. В момента, ако Стоун има нужда от мен, ще позвъни на един телефонен номер в Суонси.

— И никой не знае къде съм? Никой?

— Никой. Дори и Чърчил.

— Ще поговоря с Джейн.

— И още нещо. — Тийг улови Виктор за ръкава. — Повече няма да пресичаш Ламанша. Говорих с Бревър.

— На нея ще й хареса.

Операция Лох Торидън процъфтяваше. Принципът „некомпетентно управление на всяка цена“ се превърна в трън в петата на германците.

От печатницата в Манхайм излязоха 130 000 екземпляра с извънредните закони по време на окупацията, но в тях липсваха най-важните ограничения. Пратките за заводите „Месершмит“ във Франкфурт много често попадаха в заводите „Щука“ в Лайпциг. Беше установено, че близо три четвърти от радиостанциите, предназначени за Източния фронт, не са калибровани както трябва. В заводите „Круп“ беше установено, че затворите на много стомилиметрови оръдия не функционират. В Краков, Полша, по недоглеждане, плат за 200 000 униформи не бе обработен химически и остана лесно запалим. В Тюрин, Италия, в управляваните от германците авиационни заводи бяха въведени конструктивни решения, които причиняваха умора на метала след двадесет летателни часа. Цели ескадрили бяха парализирани.

Към края на април 1944 година операция „Лох Торидън“ се съсредоточи върху крайбрежните патрули на Нормандия. Беше изработен план, според който графиците, спускани от командването, трябваше да бъдат променени изцяло. Генерал Тийг занесе доклада в щаба на съюзниците и го връчи лично на Дуайт Айзенхауър.

Немските патрулни катери ще бъдат отклонени от крайбрежието на Нормандия в ранните часове на първите единадесет дни на юни съгласно поставената задача. От 1 до 11 юни включително.

Главнокомандващият реагира:

— Проклет да съм…

Операция „Овърлорд“ бе проведена и армиите напредваха. Бадолио и Гранди трябваше да преговарят за условията на италианската капитулация в Лисабон. Алек Тийг позволи на майор Фонтайн да направи това пътуване. Полагаше му се.