Робърт Лъдлъм - Загадката Халидон

— И това е, което чакате Вие, стоейки отстрани като рефери, като арбитри?

— Да. Това е нещо много добро, Докторе. Знаете ли, има някаква добродетел в борбата. Никоя от страните не е лишена от позитивни фактори… За съжаление „Дънстоун“ прави задачата ни много по-трудна, защото се налага да наблюдаваме изключително внимателно сражаващите се.

Погледът на Старейшината отново започна да блуждае и в него отново се появи онази краткотрайна, почти недоловима замисленост.

— Защо?

В първия момент Даниел като че ли се поколеба дали да отговори. След това силно въздъхна.

— Много добре… В случая с „Дънстоун“ Барък Мур би реагирал, използвайки насилие. Щеше да предизвика кървава баня, хаос… Реакцията на Уайтхол не би била по-малко опасна. Той ще потърси временен съюзник в лицето на трета, но така или иначе, изцяло финансова сила. Той би бил използван като много от германските индустриалци, които искрено са вярвали, че не те служат на Хитлер, а Хитлер служи на тях. Прословутото: само обединението подхранва абсолютната власт… абсолютно.

МакОлиф се облегна на стола си. Той започваше да разбира.

— Така… ако „Дънстоун“ излязат от играта, Вие отново се връщате към… как беше там — „здравословната борба“?

— Да — каза Даниел тихо.

— Тогава и Вие, и Британското разузнаване искате едно и също. Защо е необходимо да поставяте условия?

— Защото решенията ни са различни. Ние имаме времето и увереността на последната, крайна инстанция. Нито англичаните, нито французите нито американците, нито германците имат, което и да е от двете. Икономическите удари, които биха понесли тук, на острова, биха се оказали преимущество за нас. И това е всичко…, с което смятам и да приключим темата… Ние имаме списъка на „Дънстоун“, а Вие ще направите предложението.

— Тоест, отивам с Малкълм до Монтего…

— Вие ще бъдете ескортиран — прекъсна го грубо Даниел. — Членовете на Вашата геологопроучвателна експедиция остават заложници. Най-малко отклонение от инструкциите ни — и те ще бъдат моментално екзекутирани!

— Да предположим, че Британското разузнаване не Ви окаже доверие? Какво, по дяволите, се очаква аз да направя?

Даниел се изправи:

— Те ще Ви повярват, МакОлиф, тъй като Вашата екскурзия до Монтего Бей е само част от новината, която скоро ще гръмне по цял свят. Тя ще предизвика дълбок шок в няколко световни столици. И Вие ще кажете на Британското разузнаване, че това е нашето доказателство. А то е само върхът на айсберга „Дънстоун“… О, те ще Ви повярват, МакОлиф. Точно по обяд Лондонско време, утре.

— Това ли е всичко?

— Не. Има още едно нещо. Когато пиеската приключи, разяреният и хвърлен в паника гигант „Дънстоун“ ще изпрати своите убийци. И наред с другите, Вие ще се окажете тяхна мишена.

МакОлиф усети, че в гнева си се надига от стола.

— Покорно благодаря за предупреждението — изсумтя той.

— Моля, няма защо — отвърна Даниел. — А сега, да вървим…

Отвън, пред канцеларията, Малкълм „свещеникът“, водеше тих разговор с Джанин. При появата на Даниел двамата изведнъж млъкнаха. Джанин препречи пътя му и каза:

— Има новина от Марта Брей.

Алекс погледна Старейшината, после върна погледа си върху момичето. „Марта Брей“ означаваше лагерът на експедицията. Той понечи да каже нещо, но Даниел го прекъсна:

— Каквато и да е тя, съобщи я пред двамата.

— Отнася се до двама мъже: младия Фъргюсън и специалиста по рудите Питър Йенсен.

Алекс си пое дълбоко въздух.

— Какво се е случило? — попита Даниел. — Първо за младия мъж.

— Един водач-придружител дошъл в лагера и му донесъл писмо от Артър Крафт Старши. В него Крафт обещава много неща на Фъргюсън, като го инструктира да напусне незабавно експедицията и да се завърне в Порт Антонио, във фондацията. Нашите скаути ги проследили, пресрещнали са ги на няколко мили надолу по реката. В момента те са задържани там — на юг от Уестън Фавел.

— Крафт е научил за сина си — каза Алекс. — Той се опитва да откупи обратно Фъргюсън.

— Сделката може да се окаже за доброто на Ямайка. А Фъргюсън не е от ония заложници, които стоят особено високо във вашата скала на ценностите.

— Аз го доведох на острова. Той е ценен за мен — отвърна студено Алекс.

— Ще видим — Даниел се обърна към момичето. — Кажете на скаутите да останат там, където са сега. Да задържат Фъргюсън и придружителя-водач до второ нареждане. Какво е станало с Йенсен?

— Той е добре. Скаутите го следят.