Робърт Лъдлъм - Загадката Халидон

— Сигурно е така — отговори той.

Питър Йенсен бръкна в пълната си раница и започна да рови из дрехите. Раницата беше претъпкана. Йенсен примига, когато най-после измъкна обекта на своето дирене изпод купчината.

Това беше „Люгерът“, увит в найлон, заглушителят — свален, привързан към цевта и също в найлон.

Жена му стоеше до брезентовите крила, образуващи входа на палатката им. Беше отметнала единия край само дотолкова, че да наблюдава какво става отвън. Питър разви двете части на оръжието и сложи заглушителя в джоба на куртката си. После натисна палеца, издърпа затвора и бръкна в другия си джоб за кутията с патрони. Методично постави патроните, един по един, докато пружината на затвора се опъна и най-горният патрон бе готов да влезе в цевта. Накрая плъзна затвора обратно в жлеба на дръжката и го прищрака, за да заеме предишното си положение.

Рут чу металическото изщракване и се обърна.

— Трябва ли да правиш това?

— Да. Джулиан беше достатъчно ясен. Аз предложих МакОлиф, а той просто се съгласи с моя избор. МакОлиф е осъществил контакт. С кого? С какво? Налага се да открия — Питър разтвори връхната си дреха и тикна „Люгера“ в триъгълника кожени ленти, пришит в хастара й. После закопча куртката си и се изопна. — Някакви издутини, старото ми момиче? Личи ли много? — Не.

— Добре. Едва ли прилича на униформата на Уайтхол, но смея да твърдя, че е доста по-удобна.

— Ще бъдеш внимателен, нали? Толкова е ужасно там навън.

— Всичкият този багаж, който ме принуди да мъкна дотук, сега май ще влезе в работа! Чак сега го оценявам, скъпата ми — Питър се усмихна и се обърна към раницата си, като натъпка обратно съдържанието й и дръпна ремъците, за да ги закопчае. Той нагласи езичетата в дупките им, стегна коланите за последно и понамести с няколко удара издутините. След това вдигна раницата за раменните й ремъци и я пусна да падне на земята. — Ето! Екипиран съм за две седмици, ако се наложи.

— Как ще разбера?

— Когато не се върна, заедно с моя носач. Ако се справя добре, може да се окаже, че е твърде вкочанясал, за да се върне със собствените си крака.

Питър видя как устните на жена му потрепераха, ужасния страх в очите й. Той пристъпи напред, за да я накара и тя да дойде към него. И тя го направи, почти падна в обятията му.

— О, Господи, Питър…

— Моля те, Рут. Шшшът. Не трябва — каза той, милвайки косата й. — Джулиан е всичко за нас. И двамата знаем това. Джулиан смята, че двамата ще бъдем много щастливи в „Пийл корт“. „Дънстоун“ щял да има нужда от много хора в Ямайка, каза той. Защо не и от нас?

Когато непознатият носач пристигна в лагера, Джеймс Фъргюсън Можа да види, че водачът, Маркъс Хедрик, беше толкова ядосан, колкото и заинтригуван. Всички бяха заинтригувани. МакОлиф бе тръгнал рано сутринта за крайбрежието; странното беше, че носачът не го бе срещнал надолу по реката. Носачът настояваше, че не е видял никой друг, освен шляещи се обитатели на хълмовете, някои ловели риба, други ловували — но никакъв бял човек.

Носачът бил изпратен от Държавното бюро по труда, от клона във Фалмут, където знаели, че експедицията търси допълнителна работна ръка. Бил добър познавач на разклонението на реката, тъй като израснал в Уестън Фавъл и горял от нетърпение да-започне работа. Естествено, той имаше необходимите документи, подписани от някакъв мъгляв служител на ДБТ във Фалмут.

В 2.30 следобед, Джеймс Фъргюсън, отпочинал след обяда, седна на ъгъла на леглото си, готов да събере инструментариума си и да отиде обратно на терена. Пред палатката се чу изшумоляване. Той вдигна поглед. В този момент най-неочаквано новият носач отметна платнището на входа и влезе вътре. В ръцете си носеше пластмасов поднос.

— Бих казал…

— Взема чинии, господар — каза рязко носачът. — Бързо бъде много чисто.

— Тук няма чинии. Само една-две чаши се нуждаят от изплакване…

Носачът снижи гласа си:

— Имам вест за Фъргюсън. Аз ти го дава. Ти чете бързо — чернокожият бръкна в джоба си и извади един запечатан плик. После го подаде на Фъргюсън.

Джеймс разкъса гърба на плика и извади една страница машинописен текст, написан върху бланка. Бланката беше на фондацията „Крафт“ и погледът на Фъргюсън веднага бе привлечен от подписа. Той беше известен из цяла Ямайка — заврънкулките на Артър Крафт Старши, полуоттеглилият се, но все още пълновластен ръководител на предприятията „Крафт“.

„Скъпи мой Джеймс Фъргюсън,

Извиненията от разстояние са винаги доста неловки, но пък най-искрени много често. Такъв е и настоящият случай.