Робърт Лъдлъм - Загадката Халидон

— Вие не ме познавате, д-р МакОлиф.

— Чувал съм гласа Ви… някъде.

— В такъв случай имате забележителна способност да си спомняте. Толкова много неща се случиха… Но няма да си губя времето в празни приказки. Къде са документите на Пиърсол?

— Откъде знаете, че ще Ви свършат работа? И какво ще стане, ако аз съм направил копия от тях?

— Бих казал, че лъжете. Ние знаем разположението на всеки ксерокс, на всяка размножителна машина за фотокопия, във всеки магазин, хотел, и дори личните, които извършват подобна дейност по цялото крайбрежие. Включително в Буено, заливите и Очо Рио. Вие не сте направили никакви копия.

— Не сте особено блестящ, господин Халидон… Вие сте господин Халидон, нали? — Тъй като не последва отговор, Алекс продължи. — Снимахме ги.

— Филмите не са промити. И единственият член във вашия екип, който притежава фотоапарат, е момчето. Фъргюсън. Той едва ли е Ваш довереник… Но това е без значение, господин МакОлиф. Когато казваме „документите“ ние разбираме каквито и да са, и всички взети заедно, репродукции, направени досега. Ако те изплуват на повърхността… някога…, нека го кажа направо, ще последва клане на невинни. Една жестока и ненужна перспектива.

„…при крайно екстрена ситуация“ , Р. С. Холкрофт.

— Това би било последното действие на Халидон, нали? — МакОлиф говореше бавно, но остро, учуден от собственото си спокойствие. Един вид финален… beau geste 44 44 От фр. — красив жест — б.пр. преди окончателното изчезване. Ако искате така, моля!

— Престанете, МакОлиф! — гласът изведнъж премина в писък, един пронизващ писък над стръковете дива трева; неговото ехо заглъхна в заобикалящите ги джунгли.

Тези думи… Това бяха думите, които беше чул и преди!

„Престанете. Престанете… престанете…“

Къде? За Бога, къде ги беше чувал?

Умът му трескаво търсеше; някакви образи се мержелееха сред ослепителни цветни светлини, но той не можеше да ги фокусира.

Един мъж. Негър — висок, подвижен и мускулест… Мъж, изпълняващ нареждания. Един мъж, командващ, но не със собствените си команди. Гласът, който току-що беше изревал, беше същият оня глас от миналото… изпълняващ нареждания. В паника… както и преди.

Нещо…

— Вие казахте, че ще говорим. Заплахите са едностранен разговор; Вие се възползвате, Вие не разговаряте. Не съм на ничия страна. Искам Вашите… висшестоящи да знаят това — Алекс задържа дъха си по време на тишината, която последва.

Спокойният отговор дойде с премерена важност… и с едва доловима, но все пак различима следа от страх.

— Що се отнася до Вас, висшестоящи няма. Темпераментът ми е избухлив. Последните дни бяха доста тежки… Трябва да осъзнаете, че сте много близо до това да загубите живота си.

Мъжът с пистолета леко се помести; Алекс можеше да го види сега с крайчеца на окото си. И това, което видя, го убеди, че е бил по дирята на истината. Главата на мъжа се подхвърли леко във въздуха по посока на фигурата на свещеника; мъжът с оръжието, мотаещ го из ръцете си, питаше за мнението на „свещеника“.

— Ако убиете мен… или който и да е член на екипа, Халидон ще бъде разкрит за часове.

Отново мълчание. Отново премерената властност, отново — сега вече ясно отчетливата отсянка на страха.

— И по какъв начин ще стане това забележително разкритие, д-р МакОлиф?

Алекс тихичко си пое дълбоко въздух. Дясната ръка здраво стискаше лявата му китка; той заби пръсти в собствената си плът, отговаряйки:

— В личното ми оборудване има едно радиосигнално устройство. То е стандартно и работи на честота, която се разпространява без обичайните смущения. Периметърът му на функциониране е двадесет и пет мили… На всеки дванадесет часа аз излъчвам един от два предварително определени сигнала; лампичка в миниатюрния панел потвърждава приемането и най-точното определяне на координатите на местоположението ни. Първият вид сигнали съобщава, че всичко е наред, няма проблеми. Вторият казва нещо друго. Той нарежда на мъжа в другия край да приведе в изпълнение две специфични заповеди: да извади документите на бял свят и да изпрати помощ. Липсата на радиоизлъчване е еквивалент на втория вид сигнали, само че в по-силна степен. Той вдига на крак всички поделения в Кингстън, включително Британското разузнаване. Те ще бъдат изпратени тук; ще започнат издирването от последното ни местоположение и ще се разперят като ветрило. Кок Пит ще загъмжи от самолети и войска… По-добре е да предам сигнала, господин Халидон. И дори когато го направя, Вие пак няма да знаете точно кой от двата изпращам, нали така? — МакОлиф замълча точно за три секунди. И тогава тихо добави. — Шах и Мат, господин Играч.