Робърт Лъдлъм - Наследството на Скарлати

Ферара — Италия

Американска резиденция —

Делмонико — Ню Йорк

Макар и Елизабет да не взела на сериозно тези визитни картички — те си останали лична шега между нея и Джовани — те имали своето значение, когато не се отива твърде далеч в разсъжденията: придавали достойнство, съразмерно с богатството на Скарлати. Макар никой от познатите им никога да не ги нарекъл Виконте или Контесо, мнозина не били съвсем сигурни дали не трябва точно така да се обръщат към тях.

Просто изглеждало възможно.

Един конкретен резултат от тях — макар и титлата да не била изписана на картичка — до края на дългия си живот Елизабет била наричана „мадам“.

Мадам Елизабет Скарлати.

И Джовани вече не можел да се пресегне през масата, за да вземе купата със супата на жена си.

Две години след закупуването на земята, на 14 юли 1908 г., Джовани Мериджи Скарлати починал. Просто прегорял. Седмици наред Елизабет вцепенена се опитвала да прозре. Нямало никой, към когото да се обърне. Двамата с Джовани били любовници, приятели, партньори и съвест един за друг. Единственият страх в живота им можела да бъде мисълта, че някой ще трябва да живее без другия.

Но него го нямало, а Елизабет знаела, че никой от тях нямал правото да допусне създадената от тях империя да рухне заради това, че другият не е там.

Първото й решение в бизнеса било ръководството на разпръснатите на длъж и шир „Скарлати Индъстрис“ да се консолидира в единичен команден пункт.

Най-високопоставените ръководители на предприятията с целите им семейства били вдигнати от домовете им из целия Среден запад и настанени в Ню Йорк. Специално за одобрение от Елизабет били начертани карти, ясно разграничаващи всички управленски нива и параметри на отговорност. Създадена била частна мрежа от телеграфни връзки между офисите в Ню Йорк и всеки завод, фабрика, цех или подотдел. Елизабет била добър генерал, а организацията й — добре обучена и разсъдлива армия. Времето било на нейна страна, а точната й преценка за хората вършела останалото.

В града била построена нова великолепна къща, в Нюпорт бил купен нов провинциален имот, построена била още една крайморска вила в един новоразработен район, наречен Ойстър бей, и всяка седмица тя провеждала серия от изтощителни заседания с ръководителите на фирмите на покойния й мъж.

Едно от нейните най-важни действия било решението й да помогне на децата си да се свържат здраво със системата на протестантската демокрация. Разсъждавала просто. Името Скарлати било чуждоземно, дори грубо за кръговете, в които синовете й вече навлизали и където щели да се движат цял живот. Имената им били официално променени на Скарлет.

Разбира се, тя самата, в знак на дълбоко уважение към Дон Джовани и традицията на Ферара, останала:

ЕЛИЗАБЕТ СКАРЛАТИ ДЕ ФЕРАРА

Резиденция не била отбелязана на визитката, тъй като никога не било сигурно по кое време къде ще е отседнала.

Елизабет приела и неприятния факт, че двамата й по-големи синове били лишени както от размаха на фантазията на Джовани, така и от нейния усет към човешкия характер. За най-младия, Ълстър Стюарт, било трудно да се каже, защото Ълстър Стюарт Скарлет се оформял като един голям проблем.

Като малък той бил изчадие — факт, който Елизабет отдавала на това, че е най-малък и най-разглезен. Прехвърляйки дванайсетте обаче, характерът на Ълстър тънко се променил. Сега той не само пожелавал всичко да става по негов вкус, а настоявал и изисквал това от всеки. Той бил единственият от братята, който използвал богатството си с жестокост. Може би, дори с бруталност, което причинявало тревоги за Елизабет. За първи път тя се сблъскала с тази черта от характера му на тринайсетия му рожден ден. Няколко дни преди събитието неговият учител й изпратил бележка.

Уважаема Мадам Скарлати,

Поканите за рождения ден на Ълстър изглежда създават някои незначителни проблеми. Милото момче не може да реши кои са най-добрите му приятели — то има толкова много такива — и в резултат на това раздава покани, а после си ги взема обратно, за да ги даде на други момчета.

Убеден съм, че училището Парклай би било готово да отмени ограничението от двайсет и пет поканени в случая с Ълстър Скарлет.

Същата вечер Елизабет запитала Ълстър за случилото се.

— Да. Взех си някои от поканите обратно. Реших другояче.

— Защо? Това е крайно неучтиво.

— Защо не? Не исках точно те да идват.

— Тогава защо поначало им даде покани?