Таньо Танев - Пазителка

— Пийни, това ще ти успокои болката.

Лора отпи горчилката.

— Като се оправиш след седмица ще отидем на гости на баба ти. Много е хубаво там. Това е друг свят. Приказка която не може да се разкаже. Баба ти е невероятна, а какви бисквити прави само да знаеш.

— Никога не съм я виждала. Сигурно живее в замък като Мокалин-Пер.

— Не споменавай тоя разбойник. Добре, че и той не се сеща за нас. Дивак и звяр е той, а замъкът му мечешка бърлога със злодеи. Къщата на баба ти е чудо. Не мога да ти я опиша, ако не видиш сама. А баба ти идва когато ти беше малка и сигурно не я помниш. Преди десетина години, тогава ти донесе гривната. Я да ти я дам още сега.

От разговора и отварата болките в корема позаглъхнаха.

Елма измъкна от скрина гривна, също като своята и я закопча на ръката на Лора.

— Харесва ли ти?

— Много е хубава, също като твоята.

— Да. Тя ще те пази ако се наложи. Не я сваляй! Това е оръжие. Протегни ръка към стълба, наведи китката надолу и натисни синия и черния камък отдолу едновременно. Внимателно.

Лора неуверено протегна ръка, изви китка надолу и натисна двата камъка. Синя светкавица излезе от горния край на гривната и една точка от дървения стълб изпусна струйка синкав дим.

Лора се сепна уплашено.

— Не я насочвай към хора и животни без нужда. Светкавицата действа до пет крачки.

— Тази магия татко ли я е вложил вътре?

— Не, не е магия. Ще разбереш. Сега да се обадим на баба, че ще и ходим на гости. Натисни зеления камък и кажи здравей на баба си. Говори кратко.

Лора гледаше с невярващи очи. Натисна зеления камък и каза:

— Здравей бабо, след седмица тръгваме към теб.

След малко съвсем тихичко от гривната се чу:

— А! Я виж ти! Лора е пораснала. Чакам ви.

Лора гледаше съвсем учудено. Бе се нагледала на магии и заклинания докато следеше обучението на Волен, но това бе съвсем друго.

— Всичко ще разбереш, детето ми, като отидем при баба ти. Мика и Бор вече се разбуждат. Много се разговорихме. Аз ще ги измия, ти облечи Бор.

Дахан и Волен се върнаха преди залез. Дахан бе много мрачен. На връщане се отбили в крайпътния хан на Аплом и чули, че бирниците на Мокалин-пер са тръгнали за данък и вземали по една овца и едно прасе повече от миналата година. То всеки пер взима данък, но техния системно прекаляваше. Дахан искаше да е тук когато дойдат, иначе щяха да му опразнят обора, без да им мигне окото. Не обичаше да ползва магия с повод и без повод. Две нощи чете заклинания и на третата сутрин бирника с трима войскари и три каруци цъфнаха пред тях. Взеха едно конче, дванадесет чувала зърно, две прасета и три овце, освен дванадесетте жълтици или поне така си мислеха. Магарето бе старо и монетите бяха медни, но заклинанието което крепеше новия им образ щеше да издържи поне до Апломовия хан. Със стария пер никога не би постъпил така, той беше честен и грижлив господар, но тези щяха да се върнат и пак да грабят.

След два дни Елма и Лора с четири коня и Дахан с неговия поеха към Вратата. Пътя до там бе седмица. Мина спокойно. Само на втория ден Дахан го обзе тревога, свали лъка, сложи стрела и заоглежда храсталаците от двете страни. Не след дълго една стрела издрънча по камъните на треволясалия път. От мястото на изстрела дойде човешки крясък последван от протяжен вълчи вой.

— Не стреляй по вълци! Това сигурно е баща ми.

Дахан знаеше, че Вулф-маг се подвизаваше като вълк още от Колдар-маг. Знаеше, че е баща на Елма, доколкото и той бе баща на Лора, но не бе го срещал. След това спяха спокойни, а един вълк се препичаше на огъня. Лора трудно възприе дядо си, макар първата вечер специално за нея да бе в човешки вид. Във вълчи вид старческите болки не били толкова силни. Конете не го понасяха и следващите дни той пак ги следваше отдалеч.

Когато стигнаха близо до Вратата Елма и Лора продължиха сами. Дахан ги погледа от възвишението и слезе от коня. Трябваше да изчака да разтоварят конете, за да ги върне в селото.

Коня му се дръпна заплашително. Вулф-маг с човешки образ и вълчи кожух приближаваше с крива походка.

— Дахан-маг, ще ми правиш компания на връщане?

— Конете не те понасят.

— Зная. Ще ги успокоя и ще свикнат. Дори като вълк не ми се бяга до в къщи, а и искам да намина към теб да видя внуците си.

Дахан винаги бе подозрителен към други магьосници и неохотно кимна. Стареца седна до един храст и започна да хипнотизира едно гущероподобно зверче от местната фауна наречено дукахо. Като си помисли, че във вълчи образ Вулф-маг ги яде сурови му се повдигна. Всички магьосници на стари години ставаха изчадия и се чудеше какъв ли ще стане и той. За щастие стареца си поигра с дукахото и го освободи от хипнозата, а не го изяде пред него. Eдва ли щеше да е красива гледка дори за магьосник.