Таньо Танев - Пазителка

Конете бавно се върнаха разтоварени. Дахан ги върза в керван, Вулф-маг се настани на най-кроткия и поеха пътя назад. Като стигнаха хана на Аплом, решиха да пренощуват, макар, че им оставаше половин ден път. Аплом набързо им съобщи новините за последните две седмици. Бирниците имаха проблеми с планинците. Това се повтаряше всяка година. Тази година нападнаха всички отряди и им обраха каруците. Винаги е имало редки нападения, но сега не пропуснаха нито един бирник и ги избиваха заедно с войниците. Малко преди да пристигнат един отряд войници заминал да преследва бунтовниците.

Нямаше никаква заплаха която да устои на двама магьосника едновременно, но бяха доста уморени. Хапнаха набързо и се оттеглиха в горната стая. Волф-маг заспа мигновено. Дахан нямаше никакво доверие на магьосници и въпреки, че се покри с едно нестандартно заклинание, въобще не бе сигурен за безопасността си. Преди да задреме реши да провери какво е състоянието на стареца. Пресегна се към магическото си зрение и с изненада установи, че Вулф-маг се е протегнал извън тялото си и се рее някъде из планините. Близко бе до мисълта, че е свързан с планинците, те бяха в неговия район. Остана доволен от това. Нека се занимава с каквото иска. Задряма, като остави само част от съзнанието си. Болката която почувства преди два дни бе понамаляла. Сигурен бе, че Волен се е ударил и го боли, но не е нещо опасно. Утре щеше да разбере какво е станало.

Посред нощ пристигнаха войниците и вдигнаха голяма врява. Трополяха около час и накрая трима нахълтаха при тях с факли.

Една брадясала физиономия изръмжа:

— Кои сте вие? Я да ви видя!

— Аз съм Дахан, местният лечител. Живея на половин ден път. Още преди седмица си платих данъка.

— Покажи знака на Мокалин-Пер.

— В къщи е. Горе на хълма, не можете я сбърка, по коловете на оградата има черепи с посребрени рога.

— Ха така. Разбойници! Хванете ги! Твоят ученик ме подреди! Сега ще видиш какво ти се пише. — разкрещя се брадатия.

Двамата войници се хвърлиха отгоре им с извадени мечове. Дахан и Вулф не оказаха съпротива. Заблъскаха ги надолу по стълбите и долу ги изправиха пред пийналия им началник.

— Ето ги! Зная аз, че са разбойници, Дъртия е облечен като планинец. Ето им и оръжията. Те убиха шестима от нашите.

Началника изръмжа и ги погледна с мътен поглед.

— Утре ще ги заведем при Мокалин-Пер да ги обеси. — командирът Цойкен се замисли. Нямаше начин да не кажат кои са другите, а ако не са виновни да дадат нещо за да се откупят. — Кой сте вие и защо не сте си по къщите?

— Казах вече, аз съм Дахан и съм си платил данъка, знакът е в къщи. Живея на половин ден от тук.

— Ще видим! А ти бе? На колко си години, че си хукнал по пътищата да хайманосваш без работа.

— Аз съм Даким. Отивам при внуците си с зет ми.

— Какво носите? Нищо! Само разбойниците не носят нищо. Не ме лъжете, не знаете кой съм. Ти планинецо сега ще ми кажеш с кои си вдигнал бунт срещу Мокалин-пер. Казвай!

— Командире, пусни ни миром. Лечители сме. Никому никакво зло не сторвам. В планината не съм бил от две недели. Когато тръгнах мирно беше.

— А бе дъртак, веднага казвай кои са бандитите, иначе може и да не стигнеш до Мокалин-Пер. Ти знаеш и още сега ще ми кажеш, иначе ще ти отупам вълчия кожух още сега.

— Пусни ни веднага! — Вулф-маг използва магьосническия си глас.

— Какво? Ти на мен ли държиш такъв тон? Показвай си номерата по селските сборове. Да им хвърлим един бой за да си затварят устата.

— Спри се, Цойкен! — обади се с магически глас и Дахан. — Време е да лягаме, утре нас ни чака път, а вас работа.

Стражниците които се готвеха да ги ступат замръзнаха.

— Току така няма да ви пусна. Вашата непочтителност минава всички граници. Дайте по пет жълтици и се махайте призори все едно кои сте.

— Няма да ти дадем нищо, Цойкен. Подаряваме ти живота от уважение към Мокалин-Пер. Лягай си.

— Не съм ви казвал името си. Откъде ме познавате?

— Лягай си, Цойкен. Ти заспиваш. — довърши Вулф-маг и главата на командира издрънча на масата и той захърка пред погледите на смаяните войници.

Дахан се обърна и тръгна нагоре след стария маг. Спря се на второто стъпало и се обърна към близкия войник:

— Ти, имаш язви по дясната ръка от два дни. Утре тръгни с нас да се молиш на младото докторче да ти ги махне. Поне кон ще му купиш. Като те гледам, едвам държиш сабя. Ако и ти си го ударил … не знам.

Войникът се сви. — Кой да ти знае, че нахалния юноша е ученик на магьосник. Боже, защо все на мен се случва да стъпя на криво. — Приведе се и се поклони. — Тия двамата с две думи приспаха изверга Цойкен, любимеца на Мокалин-Пер, а на мен само ученика им каква язва ми лепна. Боже, благодаря ти, че ме вразуми та не ги сритах. Кой знае тогава какво щяха да ми сторят.