Таньо Танев - Пазителка

Както всички жители на тази прокълната земя, наречена Дакома войникът бе изключително суеверен. Всички знаеха преданията за силата на магьосниците пренесли всички хора и животни през бездната. Техните последователи още използваха старите тайни и даряваха здраве и живот или болести и смърт. Повсеместно се използваше само примитивна техника. Само в старите предания се говореше за отрови създадени от магьосници, поразяващи всички растения и животни. Техните предци дошли тук, за да живеят просто и в хармония с природата. Единствено лечителите-магьосници и селските ковачи все още пазеха част от тайните на древните.

Сутринта беше изключително мразовита. Дърветата бяха окичени със скреж и образуваха невероятно красива гледка. Скрежът бе наедрял на едри кристали, сякаш вместо с листа бяха обкичени с диаманти.

Двамата тръгнаха в зори последвани от кроткия войник. По пътя Дакомската звезда огряваше дърветата и скрежа се отронваше на едри парцали, все едно, че валеше сняг от ясно небе. Самата гледка създаваше илюзия, че дърветата ронят диаманти и ги стелят по повяхналата трева. Като пристигнаха по пладне видяха от далеч изгорелия обор и Дахан многозначително погледна войника. Не се озлоби, сякаш очакваше подобна гледка. Да му подпалят обора бе напълно в техен стил откакто Мокалин наследи баща си. Поне животните се виждаха от далеч да пасат около къщата пред погледите на Волен, Мика и Бор.

Елма и Лора преминаха само пътя до предверието на вратата пеша мъкнейки тежките вързопи, свалени от конете и застанаха пред синкавата мараня на преградата. Електрическите разряди не предвещаваха нищо добро, ако се опитаха да преминат. Елма натисна няколко пъти камъчетата по гривната и не след дълго синкавото сияние пред тях се стопи. Пренесоха вързопите и то пак се появи зад гърба им, след завоя спряха до една скала пред ново сияние и повториха процедурата. Стотина крачки по нагоре Елма спря Лора и зачакаха. Не след дълго един наглед обикновен камък замига със синя светлина и те бързо се прехвърлиха зад последната преграда на предверието.

Срещу тях идваше за да им помогне Дика. Лора не очакваше такава гледка. Жената която идваше не приличаше по нищо на селските жени или дори на жените от града. Баба й нямаше вид на 50-годишна в дрехи каквито никога не бе виждала. Комбинезона от невероятна материя стоеше плътно прилепнал по тялото й, ако не бе сребристия му цвят, можеше да се помисли, че е гола. Кокошките които се виждаха зад нея пред куполообразната постройка бяха единственото което имаше връзка със света от който идваше Лора.

Неестествената куполообразна постройка съвсем извади Лора от равновесие, а плоските стъкла с живи картини от пейзажа от трите врати на предверието на Вратата. Имаше и още няколко сивкави стъкла без картина. Не след дълго и тя получи също такива дрехи. Майка й и баба й дълго не можеха да си разкажат какво става по света. Лора учеше по малко макар да имаше представа от четене и писане.

На следващия ден я заведоха да види Вратата. По-скоро приличаше на добре прикрита пещера на стотина крачки от чудния дом. Стените бяха покрити със странни надписи. Лора имаше тежкото предчувствието, че трябва да ги научи наизуст. При навлизането на всеки завой преминаваха синкава преграда от която по дрехите им прескачаха искри. Когато достигнаха до едно помещение Преградата бе белезникава. Майка й я накара да премине сама и след преградата да не пипа нищо, след което и двете с баба й се скриха в две странични помещения. Лора премина и се заоглежда. По нататък имаше помещение със същите табла като в къщата. Нищо особено и чак сега се сепна — никъде нямаше осветление а пещерата бе светла, сякаш светлината извираше от стените и бе светло само където са те!

Майка й и баба й се появиха и я повикаха особено радостни и я повикаха обратно.

Майка й я прегърна силно, а Лора и не подозираше под каква заплаха е преминала, ако Вратата не я бе възприела като пазителка, а като нарушител.

Един ден от апаратите се раздаде писък и майка й и баба й се затичаха към Вратата. Още в първата зала стана ясно, че ще има пътник за Втората Врата, а според баба й те са на Третата Врата. След малко един глас подобен на гласа на майка й се разнесе от екрана и ги уведоми, че пътник Елдилон е пристигнал. Жената приличаше на майка й, но изглеждаше състарена с десетина години. Самия Елдилон се виждаше зад нея.

След няколко часа пак запищя сигнал и те пак се затичаха към Вратата. Лора се почувства важна и бе много разочарована, че пак ставаше въпрос за Втората Врата. Този път Елма и Дика напразно чакаха гласа на далечната жена и бяха силно обезпокоени. На екрана се мярна нещо синкаво с големи уши и екрана угасна. Дълго си шушукаха. Привечер се прибраха в къщата и дълго се мъчиха да се свържат с пазителката на Втората Врата, но така и не успяха. Станаха мрачни.