Таньо Танев - Пазителка

След три седмици баба й си замина за през зимата при мъжа си — магьосника Вулф — и за Лора започна усилено учение. Никога не си бе и помислила, че майка й знае толкова неща, но когато напролет баба й се върна, а майка й се завърна в селото при баща й и братчетата й тя видя какво е истинско учение. Лятото се сви във времето и когато наесен майка й се смени с баба й започнаха да учат насериозно сферични координатни системи и астрономия. Това вече не беше тя. Напролет баба й я подхвана пак с астрофизика. Това надхвърли всичко! „Как ли живееше майка й с всичко това в главата си на село със селски магьосник?“

Лора не можеше да повярва! Такава обикновена селска женица като майка й как може да се преобразява за дни. Нямаше ни най-малка представа защо толкова я препират с толкова отвлечени науки. От приказките на майка й и баба й по време на смените разбра, че прабаба й е починала преди няколко години и баба й е стояла без смяна сама с години наред на Вратата. Дори не знаеше какво е Вратата и какво общо има тя с никому ненужната астрофизика която толкова я тормозеше. Научи, че тя е ЛОРА867 или 867-мата пазителка и че за последно Вратата е била отваряна по време на 326-тата пазителка.

Затова трябвало да учи?! „Боже колко столетия е това?“ помисли си Лора. Почувства се хваната в някакъв зловещ капан. „Защо именно тя от всички момичета в селото трябва да е подложена на такъв безсмислен тормоз?“ Въпросите и недомлъвките между майка й и баба й я измъчваха все повече. Най-много я измъчваше мисълта, че за баба й и майка й това бе смисълът на живота им — доброволното затворничество. Магията на чудния свят в който попадна вече не й действаше. Все-повече и се искаше да се завърне в своя свят, въпреки, че и бе ясно, че от тук ще излезе само като пазителка. Това безкрайно я плашеше. Имаше чувството, че майка й и баба й служеха на някакъв забравен от всички Бог, който се хранеше с нейната младост. Перспективата която и предлагаха не бе никак приемлива и привлекателна. Така й се искаше да се завърне в своя обикновен живот.

Все по-трудно издържаше и един ден подхвана разговор с баба си:

— Бабо, защо е всичко това, бабо?

— Така трябва Лора! За това сме родени и затова сме тук. Много е важно Лора, повярвай ми. Аз преживях същото като теб и зная колко е трудно. Зная, че вече си на 16 години, зная и какво ти липсва. Но ти си пазителка по рождение и това е твоята съдба. Никъде не е казано, че съдбата на пазителките е лесна, но това е избрала първата пазителка и ние сме обречени да сме такива. Това не е чак толкова лошо. Колко хора биха ти завиждали да живееш по този начин и тук.

— Но аз искам да си живея нормално в село.

— Какво знаем ние за нормалното малко момиченце? Това което си видяла и е нормално тук не е целия свят. Първата пазителка е дошла от звездите и това е било нормално за нея. Може би е нормално да живееш сред звездите като първата пазителка. Така е било и това е твоя път. Защо толкова подробно изучаваме звездите и законите които управляват настройките на Вратата?

— Що за врата е това, бабо? Врата през която никой никога не минава от столетия!

— Да! През твоя живот може никой да не мине. Все някога някой ще мине. Преди две години някой дойде през Втората Врата. Нали помниш! Седмица след като дойде! Майка ти също бе тук. Когато бях съвсем млада пазителка също дойде някой и си отиде след месец.

— Пак през Втората Врата!

— Да! Няма друга. Първата Врата я няма от времето на 422-рата пазителка.

— И за това ние трябва цял живот да стоим тук?

— Е, не препирай толкова. След като завършиш обучението си и на тебе ще ти намерим един хубав млад магьосник и ще се върнеш за седем години с него в света за който си се затъжила.

— Не го искам! Дори не зная дали ще е хубав.

— Е, трябва да премине изпитание, а и до тогава има още две години. Не ти ли хареса поне един от дузината млади магьосници които идват всяка година и със заклинания се опитват да отворят предверието с надеждата да стигнат до теб.

— Могат ли да отворят наистина? — плахо попита Лора.

— Не, разбира се.

— А татко? Той е успял с магия!

— Да! Майка ти го хареса и му отвори. По принцип като се поизпотят малко им отваряме първата преграда, за да имат с какво да се хвалят. Нали помниш как се лутат и като изкарат нощта на студено си тръгват горди, че са изкарали изпитанието. Е, на двадесетина години един от тях си тръгва с поредната пазителка. Това е тяхната награда.

— Това е подло!

— Това е тайната на пазителките. Никога не я казвай на мъжа си, за да не го унижиш. Ето на екрана още един. Слушай заклинанията му и ако става за магьосник ще му отворим привечер.