Таньо Танев - Пазителка

Лора не тежеше много и я окомплектоваха в екип с петима гайги-бойци. Тя трябваше само да им отвори и да не допусне проникване след тях. Ако не успееха да овладеят положението пак тя трябваше да им осигури връщане на Колектора. По възможност трябваше да приеме още групи за подкрепление. За да ги разпознае дали са от Колектора или нашественици, следващите три групи бяха само хора които тя познаваше по лице.

Лора знаеше кога пазителките влизат зад вратата. Още майка й и каза, че това става когато завърши обучението си и тя ще премине от там. В стаята за приемане на пътници бе само плазменото оръдие. В тази стая се влизаше от предверието и не можеше да се мине зад вратата, а само да се гледа и стреля. На отсрещната стена имаше вход до зала за за управление където пазителка можеше да отвори вратата откъм прохода на колектора. До тази зала не можеше да се достигне от предверието, а само през вратата. В тази стая се намираше дубликатора. Пределно и бе ясно, че влизайки там, ще трябва да си търси магьосник за баща на новата пазителка, която щеше да зачене там. Хилядолетия тази стая се бе ползвала само дублиране на пазителки. Сега трябваше да я използва като командна зала, заемайки мястото си в пулта автоматично се задействаше размножителната програма. Колкото и да изпитваше влечение към някои от хората в Колектора, бе наясно, че наличието на друг тип гени освен нейните ще доведе само до изпаряването й от защитната система на вратата. Беше настанало време да продължи по пътя на пазителките.

Предположението, че на Втората Врата са останали старите настройки се оказа вярно и след месец координатите се оказаха в захвата на вратата. Сирената със сигурност бе предупредила евентуалните нашественици. Унищожителен огън от плазмените оръдия не последва и Лора се вмъкна в стаята и без да се замисли седна на пулта превключвайки команда за отваряне на вратата когато я прониза дубликатора. Бесен огън биеше по вратата и тя когато се съвзе остана доволна от забавянето. Гайгите на практика нямаше къде да се крият. Даде им знак и отвори вратата за миг. Сложи ръка на плазменото оръдие и зачака втората група. За щастие бяха хора и носеха три щита с които когато отвори вратата тръгнаха напред заедно с гайгите. Огъня се премести по-напред и Лора реши да не рискува. Излезе от командната стая държейки се за корема, макар болката да отшумяваше. Преминаха вратата и се вмъкна в другата командна стая. От там затвори вратата, леко коригира координатите и зачака следващата група с пръст на спусъка. След още две групи хора я предупредиха за група гайги. Лора посрещна и тях.

После всичко свърши и всички си отидоха. Няколко човека се помотаха около седмица докато поправят съоръженията на втората врата. През свободното време Лора говореше с баба си чрез спътник до Третата врата. Разговорите обаче вървяха трудно. Тя не биваше да говори какъв свят е видяла зад вратата, а баба й не биваше да я пита. Междувременно се появи оцелялата пазителка. От нея Лора научи, че дъщеря й е загинала при проникването и сега и тя трябва да премине още веднъж през дубликатора, но това ще стане след няколко месеца, когато се завърне Лора.

Лора обаче трябваше да продължи по пътя на пазителките. Нормалните седем години почивка за да си развие семейството след завършване на обучението нямаше кой да й ги осигури. Чакаше някой млад магьосник да дойде да премине изпитанието. Първия който се появи бе отчаян от факта, че последните две години никой не бе преминал изпитанието с никакви заклинания. Когато пред очите му се разсея първата преграда на предверието младокът се окопити и се обнадежди. Местната пазителка Меона я осведоми, че това е ученикът на велик местен магьосник — изцелител на животни и майстор на лечебни отвари. Лора го разгледа добре и колкото ида не бе във възторг от младежа след пресните спомени от Колектора му отвори привечер и втората преграда на предверието. Младежа се окуражи и на сутринта премръзнал атакува третата преграда. Лора трябваше да реши. Младежа бе среден на ръст с обрасло с мъх лице, който заформяше заченки на брада. Меона кимна окуражително и Лора машинално тръгна да посрещне съдбата си.

Застана пред третата преграда и младежа като я видя предвкусвайки славата бръкна в торбата и разпръсна сребрист прах. От очите му заискриха мълнии които завихряха сребристия прах и не след дълго Меона отвори преградата. Лора пристъпи напред и застана пред него. Зад гърба й пак леко запука статичното електричество на преградата.