Таньо Танев - Пазителка

Малката Унина гукаше срещу екрана и умиляваше баба й, но на следващата смяна и двете знаеха, че вратата не е място за малки деца, пък били те и пазителки, така или иначе Лора я чакаше двугодишен отпуск и макар че тук сезоните бяха меки с нетърпение дочака пролетта, за да се върне при Гантом. Искаше да му роди дете. Чувстваше се длъжна заради добрината му. По средата на дежурството прие една група пътници. Според уговорката познаваше единия пътник лично. Kазаха й че докато не се върнат друга група няма да има, последва заявка за приемане на група още на другия ден и Лора благодари на съдбата, защото не пристигна никой и тя не използва плазменото оръдие. Щастлива бе и от това, че Унина бе малка и не видя спътниците на човека. Не бяха гледка за гледане от неподготвен човек, но Унина гукаше и се хилеше еднакво и на тях, което едва ли би направила ако бе по-голяма.

След смяната Лора се върна към другата си същност — съпруга на магьосник. Като се завърна в навеса до завоя на Аккуда бе приятно изненадана от промените. Недалеч от навеса имаше ковачница и една сергия на търговец, самия навес бе опушен през зимата и имаше далеч по-сериозен вид. Зад навеса Узтибес светеше с все още заснежените си върхове. Техния свят бе красив, много красив и поне за сега си живееше спокойно. Малко по малко започна да се ориентира в структурата на местното общество. Района бе пастирски се управляваше от Ками-пер, Който живееше надолу по реката. Данъците събираше съсухрен старец с каруца и никой не помнеше да са идвали войници с него. В планината нямаше разбойници и бунтовници. Към мъжа й се отнасяха с почит. Не след дълго ковача и търговеца тръгнаха към планината след стадата, но тя знаеше че наесен ще се върнат за да преминат реката и да си платят данъците. Никой не искаше да живее в постоянно съседство с магьосник, пък бил той и лечител. Докато идваха за се заселят тук в едно селище бе видяла местен храм. Представляваше кръгла постройка с подобен на обърната фуния покрив. Магьосниците не бяха добре дошли на такова място. Местния шаман се правеше, че не ги вижда, а иначе с учудване и удоволствие предната есен прибра една овца от тях за дарение на храма. Това осигури търпимост между тях.

Работите на Гантом вървяха добре и той нае двама дангалаци да построят набързо малка каменна къща с две стаи и покрив от каменни плочи зад първия рид на Узтибес. Това бе нейния дом и тя се чувстваше щастлива в него. Не се искаше да се занимава с никакви врати и галактически изроди. Там не я вълнуваха кодове и сферични координати. Бе просто жена и това я правеше щастлива. Започна да разбира защо преди столетия Дакома е подивяла вторично. Тук хората не знаеха за хилядолетния конфликт в галактиката и не искаха да знаят за него. Тя самата чувстваше, че от тази връзка идват само злини и неприятности, но знаеше, че рано или късно войната ще стигне и до техния дом и това ще застраши ако не децата й то внуците й. Тежеше й, че не можеше да сподели това с никого, дори с Гантом и се свиваше в него, той не знаеше какво я разстройва и се чувстваше виновен.

През зимата му роди момиченце което нарекоха Надея. По това време Унина вече припкаше около къщата. Лора често слизаше с децата към навеса и се чувстваше добре покрай Гантом. Започна да се заглежда в работата му, както никога не се бе заглеждала в работата на баща си. Изкуството на магията бе далеч от мистиката и се основаваше на здрави познания по физика, химия, биология и анатомия. Мистично звучаха за него някои термини които тя бе чувала на Колектора. Той с неодобрение гледаше как тя се зачита тук таме в магьосническите му книги. Когато му обясни какво е „дренаж“, Гантом бе убеден, че е научила това от баща си, а тя не се постара да го разубеди. Преведе още няколко термина, макар повечето да й бяха непознати. От тогава ги свърза още една връзка. За тяхното общество четенето не бе работа за всеки, още по-малко за жена. Той знаеше, че тя не е обикновена жена и въпреки това трудно понесе тя да го превъзхожда дори по четене. Местните шамани по-скоро казваха наизуст молитвите и държаха книга пред себе си за авторитет. С магьосниците положението бе почти същото, най-много обичаха да четат по картинка като сричаха надписите около нея. Всеки магьосник бе преписал лично книгата си от своя учител с голямо старание и докато Гантом сричаше собствените си писания, в устата на Лора думите се лееха като вода от ведро. Това бе плод на десетките прочетени книги на Колектора и от библиотеките на двете врати по време на смяна.