Таньо Танев: Пазителка

Надея навърши четири годинки, а Унина почти седем когато един ден в началото на лятото видя високо в небето права като стрела следа с блестяща точка пред нея. Видяха я всички и се преклониха на величието на боговете. Лора изпадна в паника. Бе виждала вече подобни следи на филми в Колектора и знаеше, че ги оставят крилати машини които обикновено сеят смърт. Незабавно задрапа по нагорнището и като достигна дома си се свърза с Меона.

Меона бе разстроена. Говореше несвързано за третата врата където бяха майка й и баба й и за първата врата, откъдето според нея чула гласа на дъщеря си. Като се има предвид кои са пазителките, всички имаха приблизително еднакви гласове и на това не можеше да се вярва.

Сребристата следа разсече като с ятаган спокойния свят на Дакома. Започнаха да долитат слухове за зверства на банди от поклонници на нов Бог, който оставял следите по небето. По реката дойде слух, че от далечната страна Атекара вече не пристигат кораби, а тези които са заминали за там вече не се завръщат. Лошото бе именно това. Първата врата бе в земите на Атекара. Нима са успели да завладеят първата врата? Нали тя беше унищожена. Как са я ремонтирали и кой им е отворил? Меона и Дика потвърждаваха сигнали за активно ползване на първата врата.

Лора се замисли. Наистина не бе открит труп на дъщерята на Меона или някакъв нашественик на втората врата. Гайгите и хората унищожиха само стрелящи автомати. Какво ставаше наистина. Вече бе склонна да повярва на Меона, че е чула гласа на дъщеря си Есса, още повече както Меона твърдеше при единствената им връзка гласът от първата врата и е казал: „Майко, аз съм тук и те са като нас!“

В главата на Лора се роди идея да съобщи в Колектора какво става на Дакома. Реши отново сама да отиде в Колектора и да поиска помощ преди да е станало късно. Гантом безропотно прие отново да се грижи за децата докато тя отново тръгна да изпълнява задълженията си на пазителка. Макар Лора да чувстваше вина пред Гантом, чувстваше, че е длъжна да го направи. Ставаше въпрос за тяхното бъдеще и бъдещето на техните деца и децата на техните деца.

Меона не бе във възторг от тази идея. Тя, както и никоя друга пазителка не бяха пътували и за нея това бе трудно за възприемане. Дори предложи да бъде изпратено само съобщение. Лора знаеше, че на Колектора имат много проблеми с много светове и тяхната вест щеше да потъне в забрава при следващата критична ситуация, ако някой лично не настоява.

Появата й в Колектора не бе посрещната с одобрение. Стария й познат Кондай я изслуша. После я изслуша съвет от дванадесет същества, от които само един бе човек. Преди това и прибраха гривната на пазителка. Лора прие с неловка усмивка и разбиране, като си спомни как бе реагирала при първата среща. Вече бе свикнала с вида на извънземните и пак трепваше при среща с нов вид.

Докато се луташе из коридорите на Колектора и се чувстваше все по-самотна поиска от Кондай среща в един тунел с изглед към оранжерията. Бе проверила графика му и знаеше, че той има поне час свободно време. Толкова й се искаше да бъде с някой близък. Разговора тръгна бавно и мъчително. Тя бе толкова близо до него и бе разстроена, готова всеки миг да се разплаче. Кондай непринудено я прегърна съвсем приятелски. След като тя прие прегръдката му, се оказа, че докосванията и ласките му започват далеч да надхвърлят чистото приятелство. Лора се учуди от себе си, колко естествено и приятно й стана. За нея това бе новост. Досега бе получавала ласки единствено от съпруга си Гантом. Не бе мислила много по този въпрос, но нейните тайни от него пречеха на общението им и тя се чувстваше ощетена от това. Флиртът й с Кондай не продължи дълго, но й даде липсващия елемент, който тя дълго бе чувствала подсъзнателно. Той бе невероятно силен, дори по-силен от грубите и отрудени мъжаги на Дакома. Играеше си с нея като с детенце и й се радваше. Почти без да си говорят тя почувства общението си с човек на нейното ниво, знаещ нейните тайни. В душата й се надигнаха мощни струи от нежни чувства и гордост, че е достигнала този мъж. Всичко свърши с малка разходка, където тя хвана асансьор за нейното ниво, а той продължи по пътя си.

Това което тя не знаеше бе, че след срещата той се лута часове, докато се успокои душата му и придобие нормалния си студен и делови вид.

Когато се срещнаха на следващия ден, вече не криеха близостта си и всички приеха това съвсем естествено.

Срещнаха се веднъж късно в басейна, на най-долното ниво във време което бе най-безлюдно. Известно време плуваха заедно, но тя плуваше неумело мъчително и два пъти по бавно от него. Той я подхвана под корема, за да я придържа на повърхността и за да може да отработи движенията. За нейна изненада ръцете му се плъзгаха по гърдите й съвсем приятно. В мига в който усети, че се заиграва, заплува към една отдалечена стълба и се измъкна от басейна. Излезе тичешком и се облече веднага.