Таньо Танев: Пазителка

Накрая реши. Написа на една плоча „Ако носите добро на Дакома, ще пусна един от вас. Само един. Лора.“ Нещо й подсказваше, че тези като че ли са по-разумни и диалогични от последователите на ЕлГорр, отвлекли Есса. За да поумнеят толкова и да станат диалогични, значи ЕлГоррците със сигурност им създават големи неприятности. Нейните водещи в нейния колектор сигурно биха искали другите да се предадат безусловно или да им се подчинят напълно, това си е тяхна борба. Дакома обаче имаше друга борба — да оцелее въпреки боричканията на трите колектора. Хвърли плочата навътре и я изстреля към предполагаемото място на Третия колектор, ако се приемеше, че втория е на елгорците.

След час пристигна същия човек, който й бе донесъл дисковете.

След като се гледаха доста време, Лора попита:

— Какво искате?

— Враждата ще ни погуби. Искаме мир.

— Аз съм само пазителка.

— Знаем. Искаме да говорим с колектора който наричаме Стармост — вашия колектор.

— Как се нарича вашия колектор?

— Не зная, за нас е само Колектора.

— Да ви нарека Галактис.

— Добре.

— Толкова ли е зле при вас?

— Да. ЕлГорр печели привърженици. Това е опасна религия. Постепенно привличат пазителки, а с тях и планетите.

— Възможно ли е и трите колектора да имат по една врата на дадена планета?

— По принцип така е предвидено, но на практика довежда до войни и бедствия. Ние нямаме интереси на Дакома. Искаме само да възстановим контакта със Стармост, но под контакт те разбират единствено „Предайте се! Горе ръцете“. Колкото и да е зле при нас, можем да изкараме 500 години преди да се предадем. До тогава и те ще са на нашето положение.

— Нападението върху нас от АлГоррГейт ли беше?

— Да. Лошото е, че те никога не се отказват. Тук имат някаква поддръжка. Посели са семената на тяхната религия и рано или късно или пак ще опитат или ще си монтират собствена врата. Не се съмнявам.

— Аз с какво мога да бъда полезна на вас и на Дакома.

— Не можеш да промениш мисленето на Стармост. Само предавай съобщенията. За Дакома не можем да отделим значителни средства за развитие, защото вие не сте тръгнали по този път и едва ли ще поискате нещо смислено, а и войната ангажира много ресурси. Можем разбира се да изпратим екип за технологично развитие, но Стармост със сигурност ще го приеме като нападение и ще изпрати войска да избие екипа.

— Ако изпратите само един човек.

— Да, един човек едва ли е заплаха. Ще обмислим предложението.

Пътникът се обърна и се стопи в нищото. Лора осъзна, че противно на всички инструкции въобще не бе сложила пръст на спусъка.

Не след дълго пратеника на Галактис пристигна. Колектора сигурно имаше други проблеми и не реагира, макар да отчете пристигането.

Пътника се нарече Фарг и не бе забележим с нищо. Човек, среден на ръст, мургав и пълничък, с доста набола брада, тук-там стърчаща коса и разсеян поглед. Излезе веднага от територията на вратата и потъна между хълмовете. В торбата му нямаше нищо метално или технологично и много трудно можеха да го открият дори и да искаха. Нищо не се чу за него поне три години. Лора изкара няколко смени на вратата и бе започнала да забравя за него.

Един ден баща й Дахан се появи изневиделица заедно с Фарг. Гантом вече не бе младо селско магьосниче, а натежал лечител на стадата и все пак подскочи при появата им. Все пак не идваше кой да е, а прочут магьосник.

Двамата поздравиха студено Лора и се обърнаха към Гантом.

— Велики лечителю и съпруг на дъщеря ми, представям ти Фарг, носител на истината. Дошли сме при теб за лек на души.

— Дахан Маг, сполай в дома ни, но аз съм само лечител на животни.

— Вулф Маг след победата си над злото при замъка на Мокалин Пер, малко преди да издъхне от изтощение ни предрече, че в тебе е лекът за болните души на поклонниците на демоничния бог, който опустошава земи и народи. Може и да не знаеш, но войни и мор покосяват много земи далеч от тук. Две години бягаме, а епидемията е по петите ни. Вулф Маг предрече, че твоят лек ще се възвиси до много звезди.

— Разполагайте се. — тихо отвърна Гантом и цялата тежест на галактиката се стовари на плещите му.

Чак тогава Дахан се обърна към щерка си, приближи до нея и каза:

— Майка ти е добре, брат ти се ожени, но сигурно знаеш това от майка си. Този скитник е кротък човек, разположи го някъде. С него сякаш ми върви повече, затова го храня, като талисманче ми е.

Лора огледа многозначително Фарг, който смирено притвори очи.