Таньо Танев: Пазителка

Младия магьосник й говореше нещо на някакъв диалект който тя едва разбираше, смес от хвалебствия към нея, боговете и заклинания, но схвана, че се казва Гантом. Успя само да промълви:

— Очаквах те. — тя наистина вече не съжаляваше за избора си. Отблизо изглеждаше по добре отколкото на екрана на монитора. Подаде му ръка и тръгна с него, а Меона отваряше и затваряше преградите докато преминават.

Докато се спущаха от планината два пъти пренощуваха на открито. Първия път легнаха с дрехите уморени от пътя. Лора за пръв път лягаше с мъж и трепереше от страх. Гантом я прегърна за да се топлят и не предприе нищо. Тя се поуспокои и заспаха. Пак пътуваха цял ден и спряха до срутен каменен зид доста по-рано. Лора свари дребни късове месо в котле, докато той отсече няколко клона и ги нареди така по останките от стената, че да се образува нещо като уютен заслон. Дори с няколко камъка импровизира примитивна камина в заслона. Имайки му вяра от предната нощ тя си легна само с една лека роба. Вече знаеше как тялото топли по-приятно при допир и вече бе готова да приеме неговия допир. Като си легнаха се увери, че и робата и е съвсем излишна. Учуди се на себе си колко естествено го прие, като че не го познаваше само от предния ден. На сутринта той се събуди пръв, но никак не му се искаше да се измъкне от топлото легло, на нея също и така тръгнаха почти по обяд. Това разсея съмненията й дали ще се почувства неудобно. Нищо подобно не се случи. Чувстваше се все по-удобно с него, а и той с нея.

Триумфалното завръщане на младия магьосник и младата му съпруга дълго бе голям сюрприз за местното общество. Местните нрави изискваха в гостилници и ханове дори семействата да не спят заедно, а мъжете и жените спяха поотделно в общи спални. Още първата вечер установи, че Гантом вече й липсва и я досрамя от това. На другия ден обаче самия той й предложи да не ползват поредния хан, а да се приютят за вечерта в изоставена кошара, а и на нея и се стори по-приятна перспектива.

Гантом я представи на родителите си и след седмица продължиха. Тук нещата бяха доста по-добре уредени в сравнение с дивите планини където бе израсла. Заобиколиха тъмните зъбери на местната планина наречена Узтибес и се установиха на завоя на голямата река Акуда, където два пъти в годината преминаваха със стадата си пастирите. Там бе заръчал старият магьосник на Гантом да се засели, през планината се стигаше до вратата за седмица. Лора първо провери връзката и тя се оказа много слаба. Затова настоя да си направят къща доста по-нагоре, прикрита зад един рид, а Гантом да си направи лечебницата на хиляда крачки по-долу.

С течение на времето Лора започна да забравя по малко космическия ритъм на своята същност, но и за миг не се съмняваше, че тази същност ще я настигне не след дълго. Почти бе завършен големия навес на лечебницата, който изяде всичко което мъжа й изкарваше. На първо време трябваше да се живее там. Гантом повечето неща ги вършеше сам с нейна помощ. Той знаеше преданията на магьосниците за пазителките и не си правеше никакви илюзии за това, независимо дали му харесва или не. Славата му за начина по който е преодолял изпитанието и удачно избраното място не го оставяха без работа и зад навеса вече имаше няколко разнородни животни с който пастирите плащаха за лечението.

Междувременно Лора наедря и Гантом стана много по-внимателен към нея. В този момент не можеше и да си помисли за помощник, а и нямаше никакъв кандидат, да не говорим за ученик. Момче с дарба в магията не се намираше лесно. Можеше да се появи след десет години или никога. Времето за раждане наближаваше и Гантом доведе майка си. Възрастната жена не харесваше снаха си и едва изчака да Лора да роди за да се върне. За нея бе вън от съмнение, че детето не е от сина й и се учудваше как той приема това спокойно. На моменти Лора се страхуваше за малката пазителка която нарекоха Унина и остана безкрайно доволна от заминаването на свекърва си. Поради ускорената размножителна програма Лора знаеше че трябва да се върне на Втората Врата за половин година заедно с Унина. Много трудно обясни на Гантом защо не можеше да забременее с дете от него и като се върне да го роди. Той поне разбра, това ще я убие, ако отиде бременна от него до Вратата.

При смяната видя Меона в напреднала бременност. Тя имаше четири деца от мъжа си и сега бе принудена да роди още една пазителка, макар в напреднала възраст. Лора вече не се чудеше на всеотдайността на пазителките. Те вярваха във важността на своето дело, докато тя знаеше колкото първата пазителка. Това я правеше необикновено горда. Първата й работа бе да се свърже с Третата Врата. Там на смяна се оказа баба й. Научи че има сестричка, която много прилича на нея, в което не се съмняваше. Баба й се бе подготвила за почти непрекъснато дежурство за години напред. Най-много се интересуваше от съпруга й. Оплака й се, че Меона вижда в нейно лице изгубената си дъщеря и това много я разстройва. Почти е неконтактна при смените. Баба й не на шега се страхуваше. Преди два месеца бе имала опит за проникване и за пръв път бе използвала плазменото оръдие.