Таньо Танев - Пазителка

Когато сподели това с изследващия екип, те се спогледаха и без коментар ги изстреляха обратно на Дакома.

Лора имаше нужда да осмисли преживяното и сама пожела да остане на смяна на Вратата. Гантом и Лиана си тръгнаха веднага. Едва бе затворила защитата на предверието когато прозвуча сигнал за пристигащ пътник. Тя почти бе сигурна, че това е опит за проникване и без да му мисли тичешком се добра до пулта на управление и сложи пръст на ръкохватката на плазмените оръдия. Пътника бе само един хуманоид и я гледаше през бронираното стъкло. На гърдите му триъгълникът бе с вписана окръжност. Лора не се реши да натисне спусъка. Отвори му вратата зад него — нека си върви откъдето е дошъл.

Човекът й направи някакъв знак. Сочеше вляво. Явно искаше да включи разговорната уредба. Лора затвори вратата зад него и пак я отвори. Човекът извади нещо малко и квадратно и го постави на пода след което без да се обръща направи няколко крачки назад и се стопи.

Глождеше я любопитство да разбере какво има е пакета. Въпреки всички забрани и предупреждения за подли измами и неизброими лукавства на противника тя искаше да разбере какво е оставил хуманоида. Дълго се чуди дали да не докладва в Колектора и да чака разпорежданията им или все пак да погледне. Струваше й се, че хуманоида остави пакета за нея и нямаше недоброжелателен вид. Ако беше бомба или нещо друго подобно сигурно щеше да й навреди при отварянето. За всеки случай с един манипулатор повдигна пакета и го доближи до стъклото. В прозрачната опаковка имаше пакет стандартни информационни дискове, точно такива на които бе гледала филми на колектора и при баба си на Втората врата.

В края на краищата реши да рискува и взе пакета. Изключи един терминал от всички възможни връзки и погледна какво е посланието. Оказа се адресирано точно до нея. Хуманоида на филма бе без скафандър и въобще си беше човек. Няколко пъти показа някакви знания за нейния престой в Колектора, което я изненада неимоверно. Помоли да предава посланията му до Колектора и евентуално, ако има отговор да го предава само на него.

Следваше филм за началните стъпки на изграждането на системата на вратите, където й се изясниха някои неща, а в последствие се родиха и много въпроси. За всеки случай докладва в колектора. Веднага пристигна един нечовек, който прибра посланието, а историческия филм натроши пред нея. Не одобри самоволното й поведение, но й заповяда да предава в Колектора следващите послания. Наглата демонстрация на сведенията за нейното пребиваване в Колектора, говорещо за действуваща агентура го вбеси окончателно и си замина веднага.

От това което видя на строшения диск Лора стигна до извода, че противника има проблеми с някакъв трети колектор, чиито знак бе звезда вписана в окръжност и предлагаше да си сътрудничат срещу новата опасност. Древните бяха заложили три самостоятелни колектора, които да се борят помежду си за власт и надмощие, като пазителките бяха общи и много зависеше на кого ще бъдат лоялни. Поне това й стана ясно. Пазителките не бяха пазителки на вратите, а на планетите и те решаваха кой от трите колектора да има достъп до съответната планета. Това бе голямата тайна! Затова последния посетител натроши филма. Не я ликвидира, защото със сигурност можеха да изпратят произволен брой копия от филма до всички пазителки на всички планети. Щом не са го направили, значи не са искали и лоялните на тях пазителки да получат подобни копия от другите колектори. Била им е необходима Тя — Лора, защото има необходимия широк поглед за място за контакт, прекъснат преди хилядолетия. Само тов а ли? Тя някак си чувстваше нишките на нещо невидимо и се досещаше за правилните ходове по-добре от поколенията пазителки преди нея. Сега чувстваше, че дошло време да се възстановят прекъснатите връзки и се чувстваше длъжна да направи нещо.

Върна се в тунела и записа настройките на апаратурата. Преизчисли координатите спрямо галактическия център, дали да не им отиде на гости? Не, това беше лудост. Не биваше да оставя вратата без пазителка, а и не беше редно пазителките да се разхождат през вратите. Нямаше и кой да й отвори на връщане и тя със сигурност щеше пак да мине през познатата й процедура за отваряне от вътре. Не, не сега. По-добре да изчакаше да дойде смяна.

„Ще оставя вратата отворена!“ — помисли си за миг. Не само това не биваше да прави. Ако през това време дойдеше някой от другаде, вратата нямаше да го приеме и щеше да умре някъде в пространството. „Ако отида дали ще ме пуснат да се върна или ще пратят през отворения канал легиони и ще изпепелят планетата?“.