Таньо Танев: Пазителка

Навън потрепери от сутрешния хлад, а от устата и излизаше плътна струя пара. Слабото чернокосо девойче имаше вид на самодива изплувала от мъглата.

Като се върна, чу как баща и влиза в обора при животните и разбужда чирака който спеше при тях. През насълзените очи стаята в която живееха и се видя малка в сравнение с обора. На средата на стаята майка й подреждаше дрехите, осветена от отново разгорялото се огнище. Втурна се към майка си и захлипа.

— Мамо, ще умра ли? Татко няма ли билка за това?

— Това не е мъжка работа. Не се тревожи, аз ще ти помогна.

Елма я прегърна и я успокои с няколко думи. Черните, все още несресани коси като пелена загърнаха главата на девойчето. Отля гореща вода от котлето което висеше над огъня в пръстена купа и сложи шепа билки в нея. Огъня за миг просвети през дългата й риза тяло на леко понапълняла разцъфнала жена.

Дахан се върна с ведро вода. Остави го до огнището. Избърса ръцете и лицето си. Рошавата му черна коса и могъщо с тяло с рошави гърди бе далеч от представите за магьосник. По-скоро приличаше на разбойник или ковач. Апетита му обаче винаги бе здрав. Отви остатъците от вечерята и задъвка шумно.

— Времето дойде. — каза Елма. — След седмица тръгваме.

Дахан я погледна многозначително.

Елма с бърз поглед му посочи сврялата се отново в завивките и свита на кълбо Лора. Детето бе станало девойка. Винаги се бе страхувал от този ден макар да знаеше, че тя не е негово дете. Беше се привързал към нея и никак не искаше да я загуби. Знаеше какво ще последва. Знаеше, че и жена си ще вижда рядко години наред и ето, че и този момент дойде.

— Изчакай пролетта. Малка е още. До седмица може и сняг да завали.

— Знаеш, че трябва.

Дахан изръмжа неодобрително.

— Ще ви изпратя до където мога.

— Нали знаеш къщата на мама, откъдето ме взе.

Дахан се изпъна гордо. Малцина млади магьосници са преминали второто изпитание. Напомнянето за това винаги го изпълваше с гордост. Примижа от удоволствие и изръмжа блажено, от което сърцето на елма се разтопи от нежност.

Стана доволно, отряза филия тлъсто месо от окачения на гредата бут и пак седна. Вратата се отвори. Чиракът Волен влезе изпълвайки вратата. Според Дахан не беше редно чиракът на магьосник да изглежда недохранен. Седна мълчаливо до него и също замляска шумно своята част от тлъстата филия месо. Елма им донесе по една глинена купа с притоплена чорба от вечерята.

Не бе лек живота му на селски магьосник в затънтено селце пръснато по околните хълмове. Живееха бедно от собствения си труд. Понякога идваха хора с проблемите си и им оставяха в отплата някоя кокошка или агне, а сега оставаше и без жена си за през зимата, а и за по-нататък. На първо време чирака Волен щеше да му помага, но той е чирак — магьосник, а не аргатин. На младини не пожела да си намери богат замък заради Елма и особеностите които произтичат от това.

— Днес отиваме при Корина, горе при стадото на Яхан. Ти ще и цериш циреите, защото аз ще съм зает седмица-две. Трябва да поогледаме дали не е пила вода от коруба на лошо дърво или дали не е ходила по роса преди изгрев. Сега ще ти помогна, но ти ще продължиш. Заклинанията ще преговорим по пътя.

— Дали ще мога сам Дахан-маг?

— Ще се оправиш. Не е кой знае какво и не вземай пиле ако не ти хареса, или не вземай нищо, аз като се върна ще се оправим. Ти докато я мажеш с отвара, аз ще поогледам дали няма наблизо гнездо на усойна птица и камък на горски духове. Само крепи магията всеки ден докато ме няма. Съмнително ми се вижда ей тъй, без нищо циреи да я съборят на легло. Затова не разреших да ми я карат тук. Искам аз да поогледам. Козите изкара ли ги, не чух да подвиква козарчето.

— Пуснах ги край плета и като наближи те сами отидоха.

— Като се върнем преписвай по-бързо от книгата. Ще ти потрябва. Моята книга я преписах за година и половина от Колдар-маг, мир на духа му и още толкова обясненията му към заклинанията. До седмица да си преписал лечителството. Билки аз ще ти оставя.

Дахан наля две юнашки пахарчета прясно вино и своето изпи на един дъх, а Волен се мръщи на своята седем пъти преди да свърши. Докато го чакаше Дахан пак си напълни пахарчето, изпи го и се облиза. Откачи лека сабя от един пирон на тавана и внимателно я препаса. После преметна през глава дългия колкото самия него лък и взе колчан с двадесетина стрели.

Излязоха навън и заприготвяха конете си. Елма изнесе двете торби и ги изпрати в мъглата. Върна се в стаята и сипа паничка отвара на Лора.