Таньо Танев - Као

— Не разбирам езика им. Това не е Полдиниа или Поса. Години ще ми трябват преди да разбера нещо.

— Добре, добре почини си, все ще измислим нещо.

Као пак се зае с децата си и с Адик, който бе слушливо и добро дете с пъргав ум. Наглеждаше възстановяването на корабостроителницата и строежа на нови хранилища на храни. Никога повече нямаше да повтори грешката да прави нещо със запалим покрив. Жалко, че нямаше излишни хора да се заемат с построяване на градски вал. Понеже пазара на майсторите грънчари бе намалял, нареди да се правят покривите с изпечени глинени керемиди. При възстановяването на изгорелите къщи остави един боил така да организира нещата, че крайните къщи и оградите които ги свързват да образуват нещо като стена.

Двата кервана се изнизаха от залива и вечерта най неочаквано кервана за Усана се върна. На хоризонта се виждали платна от три кораба. Цяла нощ стражите обикаляха, за да не се повтори внезапното нощно нападение. Сутринта се върнаха и корабите за Тиати, считайки че има ново нападение и в Лодар ще са по-полезни.

Чуждите кораби ги откриха едва на следния ден привечер. Представляваха жалка картина. Корабите от кервана бяга готови за атака, но като видяха първия се отказаха. Платната бяха изпокъсани и корабите бяха пълни с жени, деца и ранени мъже. Спряха в средата на заливчето и зачакаха. Не след дълго една лодка от Лодара приближи и се върна с един възрастен мъж от корабите.

Као го чакаше на брега.

— Здравейте, кои сте вие и какво е станало?

— Ние сме от Поса. Ние сме всичко което остана от Поса. — в очите на стареца избиха сълзи. — Молим за приют. Приюти нас нещастниците и ще ти служим като роби. Молим те.

— Не се безпокой, при нас роби няма. Кой си ти?

— Дорам, стратег на флота при Хайфан, цар на Поса, боговете да помилват душата му.

— Защо бягате от Поса?

— Поса я няма вече. Садик цар дойде с много кораби и я завладя.

— Садик?

— Дойде синът му, Каргат с много кораби и много войска.

— Вие как се измъкнахте?

— Трите кораба се връщахме от Полдиниа, когато видяхме гора от мачти около пристана и се прикрихме по брега. После прибрахме колкото можахме бежанци и тръгнахме към теб, защото сме чували, че тук роби няма и приютяваш бежанци всякакви. При Тамрин не можехме да отидем, а за да тръгнем към Радак, трябваше да минем покрай тях.

— Корабите ви са водили бой?

— Един от корабите на Садик ни обстрелва, но като започнахме да се отдалечаваме, се върна при другите.

— Пуснал ви е?

— Ние бяхме три, а той сам и сигурно е имал заповед само да ни прогони. Не зная, но като побягнахме изгуби интерес към нас и се върна. Молим те за убежище, ще ти служим.

— Кажи на хората си да слизат. Ще ви настаня из вътрешността.

— Боговете да ти помагат добри владетелю!

— Кажи на хората да слизат, почини си и довечера ела в двореца да поговорим.

— Благодаря владетелю.

Вечерта точно на смрачаване пристигна Дорам с двама стражи, на които бе заповядано да не де отделят от него.

Као го прие в представителната сграда, заедно с повечето боили.

— Настаниха ли се вашите хора?

— Не още, бавно става.

— Няма значение, сте стане.

— Нали каза, че няма да сме роби, защо ни отнемат оръжията?

— Така е по-добре, до седмица хората ти ще бъдат разпределени по поместните боили и от тях ще получат оръжия, нали обещахте да ми служите?

— Да владетелю. — Дорам се поклони.

— никога повече не мисли за тях като за ваши хора. Те вече са наши хора със всички задължения, защото ние разделихме хляба си и ви приехме. Сега да поговорим. — Као даде знак на стражите да се отдалечат. — Откъде стратег Дорам знаеше къде се намираме?

— Нали за това съм стратег на флота, за да знам кое къде се намира и как да стигна до него.

— А откъде знаеш титлата ми и обръщението към мен? Прекалено много неща знаеш за нас и искам обяснение откъде.

— Наши хора поразпитваха твои моряци из пристанищата.

— Това не е отговор. Нали искате подслон? За да си вярваме, трябва да си спечелим доверието. Искам всичко! Кой от моите хора ви доносници. Имена искам.

— О, владетелю, бих ти ги казал, ако ги знаех, но аз само получавам сведения. Мога да ти кажа имената на своите хора във всяко пристанище, но те с кого са говорили не знам.

— Тогава иди при писаря и му издиктувай всичко което може да ни бъде полезно.

— Няма за какво да ходя при писаря, сам ще опиша всичко и тогава ако имаш да питаш ще ти кажа още. Седмица ще ми трябва да го опиша.