Таньо Танев - Као

— Адик ще побеснее. — възрази Као. — Той ни има за непокорна част от царството си.

— Адик и да побеснее, докато войските на Садик са на границата му, а синът му е тук, няма да направи нищо. Да живее цар Као.

— Да живее цар Као. — отговориха всички.

— Благодаря — каза Као. — Трогнат съм. Вие можете да ме провъзгласите за каквото решите, дори за бог. Това няма да разреши нито един проблем. Надявам се както и да ме наричате, да разчитам на подкрепата ви и нека боговете ни пазят и напътстват.

— Да живее цар Као. — Провикна се Поо и докато другите отговаряха, тихо каза на Као. — Така трябва! Сега се грижи за народа си царю.

Изплашени от виковете в залата нахлуха стражи, слуги и Пеа рошава, наметната с одеало от кожи.

— Поклонете се на цар Као. — извика Поо.

— Да живее цар Као! — отговориха смутено стражите.

На другия ден цар Као разпредели задачите. Корабите за Усана трябваше със Сисин да се опитат да привлекат Усана в коалицията срещу Садик. Као му нареди да търси Самон за преводач и изпрати на Самон златна чаша от съкровището на Самадан. Поо заминава за Самад и Полдиниа с бойното корабче което потъна до брега и с много усилия успяха да извадят. Лодкарите трябваше да се опитат да ремонтират и освободят заседналия кораб на Самадур. Трите нови кораба отиват да търсят бежанци, Самия Као заминава за Тиати с другия керван.

До Тиати всичко мина благополучно. За щастие пратеника им в Лодар бе в столицата, така че имаха преводач.

Те донесоха новината, че Поса е завладяна от Садик. Представителя на Тиати няколко пъти ходи до местния ръководител осъзнавайки колко е нарастнала цената им в започващата война.

След дълги увъртания в края на седмицата заяви чрез преводача:

— Тиати ще участва, но в замяна искаме остров Итониа за наша база.

— Не можете да искате остров Итониа, защото той принадлежеше на цар Самадан. После го превзех аз, цар Као. Острова е наш.

— Острова не е ваш, защото не го контролирате. В момента е база на грабители, от които ние загубихме много кораби и искаме острова като компенсация и за бъдещи загуби във война която не ни засяга.

— Ние ще овладеем Итониа. — Каза као уверено. — Можете да имате база и складове, но под наш контрол.

— Ние можем да си издействаме складове и в Полдиниа без усилия. Това не ни задоволява. Искаме да населим Итониа и да не плащаме мито.

— На Итониа няма да плащате мито. — съгласи се Као. — Итониа обаче ще се контролира от моя войска. Докато сме приятели ще бъде така.

— И до кога ще сме приятели? — попита представителя. — Когато Садик вече не е заплаха за вас, ще бъдем ли пак приятели?

— Когато Садик вече не е заплаха за нас, аз, цар Као, цар Адик от Самад или цар Гофар можем винаги да завладеем отново Итониа когато си поискаме. Вие сте далеч и не можете да опазите Итониа дълго. Ако се споразумеем вие да използвате Итониа като база, а аз да контролирам Итониа, всеки получава каквото иска.

— Ти ще приемеш ли петстотин човека, които да работят в базата. Не желаем да ползваме твои майстори и твоя охрана и роби в складовете за товарене и разтоварване, защото иначе ще ни излезе златно. Искаме там да са наши майстори и с наша охрана.

— Да, ще приема петстотин човека, които да обслужват вашата база, но при условие, че няма да са роби.

— Как така няма да са роби? Кой тогава ще товари и разтоварва корабите. Няма смисъл това което казваш.

— Хората които работят в базата ви, могат и да са свободни.

— Кой свободен ще товари кораби? Това е нелепо.

Као не бе очаквал такъв проблем. Те бяха робовладелско общество, а той не можеше да има роби в царството си. Беше се заклел и нямаше да го допусне.

— При мен няма роби, кой товари корабите ми. Плащам и ми ги товарят.

— Ако вземем да плащаме на робите за всичко, няма да печелим. — отстояваше позицията си представителя. Дори попита преводача, дали наистина в Лодар свободни са товарили кораб. Когато преводача потвърди се учуди още повече. Разговорите обаче запънаха.

— Можете да ми продадете тези роби — каза Као. — Аз ще ги убедя да ви товарят корабите.

— Да, ти ще ни ги платиш веднъж, а ние ще плащаме на тебе за всяко товарене. Не става.

— Това не е най-големия проблем. Ако се наложи, моите хора ще товарят корабите ви.

— Как ще ги накараш да товарят кораби, нали са свободни? — недоумяваше представителя на Тиати.

— Продайте ми тези толкова важни товарачи на половин цена и аз ще ги накарам да ви товарят корабите на половин цена. Искам ги със семействата им. Така става ли?