Таньо Танев - Као

— Защо ще плащаш и за жени и деца, които не вършат работа? — попита недоверчиво представителя.

— Приеми, че съм глупав. Сега ги купувам. Когато пристигнат в Итониа, ще ги освободя и ще ви товарят и ремонтират на половин цена. Става ли?

— Хитрец си ти! — засмя се представителя на Тиати — Те само си мислят, че са свободни. Залъгваш ги. Докато са на Итониа, няма къде да ходят и пак са ти роби. Голям хитрец си ти. Така става. Сега плащаш половин цена и после те товарят и ремонтират на половин цена. Понеже не получаваме остров Итониа, Тиати не участва във войната. Изпращаме само десет кораба с петстотин бойци да прочистят Итониа от разбойника и петстотин роби. После се връщат и остават постоянно само петдесет души за охрана.

— Така е добре. Приемам. Ние също ще атакуваме с десет кораба и петстотин бойци.

— Кажете кога?

— Сега е пълнолуние. Не следващото пълнолуние, чак по-следващото пълнолуние. Нашите кораби ще са там.

— Нашите също ще са там.

Преговорите приключиха. Корабите бяха пълни и бе време за връщане.

Когато Као се върна, Поо бе вече в Лодар. Гофар не искаше съюз с Адик, заради граничната си война с Тамрин. Адик бе побеснял при новината, че Као е цар. От Лодар не са получили нито един кораб, както се бяха договорили. Адик се чувстваше сам и изоставен срещу армията на Садик по границите си.

Трите кораба бяха ходили два пъти и бяха докарали още триста човека. Сега ги чакаха до ден два да се върнат пак с още бежанци.

Върна се и кервана от Усана. приятеля му Самон не бил в Усана и го чакали да се върне от плаване седмица. Преговори за коалиция срещу Садик имало, но без резултат. Усана заявила, ще може сама да разгони селяните на Садик, когато с Радак си изтощят силите. Обещали ако си променят позицията, да изпратят посланик в Лодар.

Подготвиха флота за нападение срещу Итониа. Поо ги поведе в уговореното време. Бойци, бежанци от Поса и местни, които искаха да се върнат със семействата си също бяха на корабите.

Когато Поо се върна с пълна победа триумфа беше голям.

При разискването след гощавката по случая обаче се оказа, че Тиати е изпратил седем кораба с роби и двеста войника. Единственото, което Поо успял да направи е след битката цялата флота да дефилира в пристанището на Самад като подкрепа за Адик. На излизане от Самад имала намерение да отиде и в Полдиниа, за да демонстрира силата на съюза пред Гофар, обаче се натъкнали на петте кораба на Самадур, пет на Садик и два на Миман. Потопили пред Самад единия от корабите на Миман. Тиати заловил един кораб на Садик, а останалите побягнали. Тиати и Поо минали покрай Полдиниа и се разделили. Тиатитите били много горди със заловения кораб и бързали да го покажат в Тиати.

Као бе много щастлив. Тиати беше вече във войната. Садик нямаше да забрави това. Поо му донесе и искане на Адик цар. „Синът му Бовдар да ожени за дъщеря му Лора, като знак на съюза между двамата.“ Као знаеше че е така между царете, но никога не мислеше, че това може да се отнася и за неговата дъщеря. Бовдар не беше лошо момче и бе трети син на Адик. За сега щеше да протака.

Поо остави за накрая изненадата. Бе довел Зак и Мата с децата им от Самад. Као имаше нужда от приятели. Никой от рода му или племето му не пожела да дойде в Лодар и Поо издири Зак.

Дълго мисли кой да бъде управител на Итониа. Поо заслужаваше, но така му трябваше тук. Реши боилите да бъдат по ред управители на Итониа за по година. Пръв изпрати там Сисил и лично отиде да освободи робите.

Когато пристигна в Итониа и Представи управителя Сисил се зае да освобождава робите. Те не можеха да повярват. Бяха се чудили защо ги товарят като добитък заедно със семействата им на корабите и къде ги карат. Као отбра някои занаятчии и ги закара в Лодар.

Когато се върна в Лодар не можеше да се нарадва на Зак. Тогава пристигна кораб от Тиати и стовари стария му познайник за посланик. последва мигновен протест, че као си е позволил да закара част от робите на Лодара.

— Аз съм си ги платил. Мой са. — отговори Као безцеремонно. — Вие също не изпълнихте обещанията си нито за брой кораби, нито за брой бойци. Между другото вашите роби са свободни, ако някой иска, може да си тръгне веднага.

Посланика не отговори нищо. Постоя още и каза:

— Не е зле един от синовете ти да е в Тиати. Така мирът ще е по сигурен и сме му намерили принцеса за чудо и приказ от третата жена на царя. Това е голяма чест и не бива да я отхвърляш. Мога веднага да го заведа в Тиати.