Таньо Танев - Као

На следващата нощ нападението се повтори, само,че от другата страна. Този път и стражите бяха по-подготвени и щетите бяха съвсем малки.

На следващата нощ се повтори същото и на по-следващата пак. Жертвите сред нападателите се увеличаваха, а в покрайнините не остана нищо за палене. Из вътрешността на Лодара запалиха две малки села и ниви. Понеже местните бойци и селяни познаваха по-добре района и там жертвите нараснаха. На седмия ден Самадур се провикна към Лодар:

— Пак ще се върна! Златото на баща ми, великия цар Самадан ще накара хиляди да ме последват, докато ви изтребим. — Самадур размаха няколко блестящи на утринното слънце златни монети.

Когато си тръгна Самадур Као преброи колко монети му върнаха — сто и две. Ако неговите хора са скрили още толкова, значи до Самадур и войниците му са достигнали стотина. Као набързо направи сметка: „Ако със сто монети съм спасил сто живота на моите хора, това е добра сделка, а парите ще възстановя от данъците, които ако са убити нямаше да плащат.“ Загубите в хора не бяха големи, но трябваше да изчака и сведенията от вътрешността. Лошото бе, че Самадур щеше да се връща и да се връща с все нови и нови алчни отрепки. След месец легендите за златото на Самадан щяха да станат магнит за всички авантюристи от Хуру до Софа и никога нямаше да остане без армия от подбрани главорези. Зачуди се дали отстраняването на Самадур ще реши проблема, но се отказа от тази идея, поде докато не се разбереше кой стои зад него. Това бе по-важно, не това бе най-важно. Самадур бе за предпочитане пред този който стоеше зад него, защото несъмнено бе много по-умен. Сега трябваше да обиколи първо ранените и после семействата на убитите.

Първо се върна кервана от Тиати и Софа. Тиати не ги изненада с нищо ново, а Софа бе изостанало селско царство, по зле и от Самад. Имаха в изобилие странни сочни плодове, които бяха издържали до Лодара, но дали щяха да издържат и до Усана, без да се развалят?

Не след дълго пристигна и кервана от Усана. Там не бяха чували за тях, но им се зарадваха, защото продаваха по-евтино някои от стоките на които до сега Радак имаше монопол. Там също се бе появил някакъв грабител, но за сега не ги тревожеше особено, защото бил по-близо до Садик.

Ставаше по-интересно. Као разтвори за пореден път картата и я гледа половин вечер, сякъш тя всеки момент ще му каже отговора. Всичко сочеше към Радак. Само Радак имаше интерес да спре търговията на Лодара. Но защо? Радак просто можеше да размаже Лодара. Можеше да я размаже без да се замисли и без да отговаря пред никого. Защо Радак ще разиграва пиратски нападения. Радак бе могъщ и с най-модерната армия в познатия свят. Радак можеше да превземе царството на Садик с трита му града или Поса, Самад и Полдиниа с един удар на флота си. Не ги превземаше, защото окупацията струваше скъпо, а Радак печелеше доста от търговия с тях. Као заспа пред картата без отговор.

Когато се върна Поо донесе вестта, че Самадур е изхвърлен от Полдиниа. Не са го пуснали в пристанището заедно с два кораба от Тиати. Гофар не желаеше да се свързва с пират. Това Као не го очакваше. Убийствената новина бе, че Самадур се появил с два чисто нови кораба. Откъде извираше мощта му? Два чисто нови кораба при това с катапулти хвърлящи огън. Подпалил и изгорил два кораба на Гофар и един на Тиати.

Као помоли Поо да му нарисува новите кораби на Самадур. Поо бе силно учуден и дълго се мота докато се получи смислена рисунка. Това което веднага направи впечатление, бе че двата нови кораба имаха по две мачти и триъгълно платно на задната мачта. Као веднъж вече бе виждал нещо подобно, вярно само на една мачта. Мисли дълго, после извика:

— Садик! Садик използва триъгълни платна.

— Садик? Защо му е на Садик да подкрепя Самадур.

— Ти виждал ли си кораб с триъгълно платно? Само при Садик съм виждал подобно нещо.

— Всеки може да го е видял и да го използва. Новите му кораби са тънки и източени, правени са за бойни. До сега Самадур използваше плячкосани кораби, каквото е успял да докопа. Тези са правени по поръчка, да могат да настигат търговските. Може би наистина трябва да проучим Садик.

— Да, заслужава си. — отговори Као. — Търговията започна да заобикаля Садик. Ние ходим предимно до Радак. Радак го заобикаля и търгува директно с Усана. Той става излишен. Може би иска Радак да търгува с Усана чрез него, така че и той да печели.

— Ние сме близо до Радак, поне Поса е близо. Какво печели да създава проблеми тук? Стоките от Радак, веднъж достигнали до Поса, могат да достигнат до Самад и Полдиниа само по суша. Тиати е толкова далеч, а също е нападната. Радак има повече сметка да държи монопол на търговията. Защо Гофар си развали приятелството със Самадур? Става нещо, за което знаем малко и не можем да разберем какво става. Може да отидеш до градовете на Садик и да се поослушаш какво се говори.