Таньо Танев - Као

— Внимавай, скоро ще си купя остров като теб. — ухили се Поо.

— Сега да поговорим с представителя на Тиати. Голяма мъка ще е.

— Едва ли. Когато идвах, той отиваше към пристана. Може да е излязъл навътре.

— Трябва да говоря с него преди съвета довечера. Той може и да не знае, ако Тиати е замесен, но при всички положения поне ще усетя настроението на Тиати към нас.

По обяд Као намери представителя на Тиати да се клати на лодката си в единия край на залива и да лови риба.

— Привет на Тиати.

— Величество привет. — отговори съвсем сносно представителя.

— А! — учуди се Као на добрия отговор. — Как се казваш?

— Тиатити. — отговори представителя, но Као този отговор вече го бе чувал от всички тиатити.

— Тиати иска ли да търгува със занаятчийски стоки.

— О, пробва може.

— Така или иначе ще разберете, че имаме проблеми. Можем ли да разчитаме на ваша подкрепа.

— Как подкрепа?

— Искаме да търгуваме повече с вас и по-малко с други.

— Търгува с нас, колкото ние с вас. Оръжие скъпо. Кораб скъп. Вие какво купи.

— Ще купуваме, ще купуваме. На вас не ви трябва оръжие и кораби, имате си. Какво ще кажеш за занаятчийски стоки?

— Може. Но оръжие винаги трябва, дори не за нас. Кораб също чувам нов. Искаме един нов кораб. построите четири и аз избера един за Тиатити.

— За какво ви е боен кораб? Да ви дам един от другите сега.

— Не! Тиатити вече има един стига.

— За какво стига един кораб?

— Да видим.

— Искате един боен кораб за да го видите?

— Да! Един стига.

— Какво искате да видите?

— Всичко. Колко вози, колко бърза.

— Какво ще получа за това, че ви продавам боен кораб.

— Ти какво иска?

— Искам да търгувам сигурно с вас.

— Какво сигурно.

— Сигурна търговия. Без пирати и клопки.

— Ние също не иска пирати и купува боен кораб. Наш кораб сигурен, но бавен. Наш кораб не се върнал от Полдиниа. Тежък кораб. Тежка загуба.

— Не знаех, че Самадур е посегнал на ваш кораб.

— Не Самадур. Четири кораба Самадур бил в Полдиниа. Всички били. Аз бил там. Ти не бил?

— Ха! Затова ли си тук?

— Да!

— И?

— Не знае.

— Вече знаеш. Не бях нито аз нито моите кораби.

— Кой знае? Може ти мисли Тиати.

— Тиати може да не мисли повече, не бях аз.

— Това добре. Тогава прави боен кораб Тиатити.

— Добре имаш четвъртия боен кораб и ще търгуваме.

— За какво даваш боен кораб.

— За бронз.

— Много искаш. Колко бронз?

— Колкото дадете, половината ще ви върна като хубави оръжия и един кораб храни за изработката.

— Добре. Сега добре.

— Никой ли не е оцелял от вашите?

— Не. Търсили като роб от Хуру до Софа.

— Къде е Софа? — наостри уши Као.

— Далеч, към нас по-далеч. Наш кораб сигурен много, но бавен. Аз отплава с кораб. Тука няма повече гледа.

Као си тръгна доволен. Не беше Тиати. Тогава Кой? Големите играчи в това море са Усана,Садик и Радак. Дори Садик няма добри стоки. Радак! Трябваше да провери дали Радак има нападнат кораб. Глупости. Радак и Усана мат най-добрите стоки и най-добрите кораби и могат да си решат проблемите без да използват услугите на отрепки. Кой мъти водата тогава?

На една суша са Полдиниа, Самад и Поса и могат да търгуват без да ползват море и единствено Самад има граница и с двете. Самад би имал полза да няма търговия по море, ако имаше добри занаяти и земеделие, но няма нито едното, нито другото и също е засегнат дори повече от Лодар и фактически е останала без флот. Дали Адик не разчита Лодар да продава само на него и той да препродава на Поса и Полдиниа или понеже не може да направи нищо по-добро от Радак, да го ограничи в търговията.

Колкото и да мислеше, без допълнителна информация не можеше да се намери отговор.

Съвета също не стигна до никъде. Поо получи нова лодка, като компенсация за загубата на катамарана в Самад и всичко минаваше на военни релси. До седмица трябваше да се върнат последните три кораба от Радак. Щяха да чакат новини от там.

Най-радващото бе, че корабите се върнаха без новини. Радак не им създаваше проблеми. Окомплектоваха два кервана със стока за Тиати и Усана. Представителя на Тиати също си замина. Докато се върнат вече трябваше да има поне два бойни кораба.

Пеа роди момченце и го кръсти на баща си Току. Као вече очакваше поредните изблици на ревност.

Корабите които строяха вървяха бързо. Леки, пъргави и бързи. Као седмица лично обикаля със първия кораб и малкия му екипаж. Бойните кораби бяха само платна, весла и таран. Отказаха се от идеята да ги пълнят с войска, защото и без това бяха малко хора. Дълго работиха над тарана. В края на краищата решиха тарана да бъде подпрян на опори под дъното на кораба, без да е част от него, а само привързан с въже, което може да се отсече или дори да се скъса. Не им се искаше бойния кораб да отиде на дъното заедно с противника, ако тарана се заклещи. Няколко пъти трошаха дъски с тарана в залива, но кой можеше да каже какво ще се случи в реален бой?