Таньо Танев - Као

— Да ходим с всички кораби ли?

— Не, може в буря да ги загубим всички изведнъж. По-добре два кервана по пет. Добре е веднага да започнем да правим бойни. Години ще търгуваме без мито за тях, само, че сега аз трябва да платя веднага.

Поо сведе глава. Тепърва трябваше да се плаща със злато и кръв. Не вярваше Самадур да се е замогнал и помъдрял изведнъж. Как така за толкова години само грабеше крайбрежието и самотни кораби, после пропиляваше заграбеното в Полдиниа по кръчми, а сега се е заел с морска блокада. Стария цар Самадан можеше да го направи, но това не бе за празната глава на Самадур. Друг му дърпаше конците и това едва ли бе приятелчето му Гофар, но кой? Да му мисли Као, той е владетеля и той трябва да решава.

Поо прочете тъга и в очите на Као, обърна се и си тръгна без да каже нищо повече. трябваше да премисли още една нощ, преди да го каже.

Сутринта Поо отново отиде при Као, който бе взел на колене Толо и се опитваше да го храни. Никакви заплахи, че ако не яде, ще го ухапе куче или че Лора и Лохим ще му изядат храната не помагаха.

— А! Ела да хапнем.

— Не съм дошъл да ям, Као. Дошъл съм при владетеля.

— Толкова ли е сериозно?

— Да, владетелю, трябва да поговорим преди съвета довечера.

Као остави децата на видимо наедрялата Пеа след провала си със закуската на Толо. Даде знак на стражите да се отдалечат.

— Кажи какво те тревожи?

— Много интереси засегна Као. Отне царството на Самадур и го ограби, уби Тамрин и оспори надмощието в търговията на рода му и на властта на Адик, печелиш от контрабанда с Полдиниа и Поса защото плащаш мито само в градовете, копира занаятите и оръжията на Радак, открадна монопола на сиренето на Тиати. Дори Усана търгуваше тук преди да се появиш. Блокадата не е срещу Самад. Блокадата е срещу нас.

Као понечи да до прекъсне но се спря.

— Да! Самадур сам няма да стигне до идеята за морска блокада. След години на грабежи по крайбрежието и на самотни кораби и гуляи в Полдиниа изведнъж събра пет кораба и се зае с толкова сериозно нещо. Самадур не е сам и не е най-страшния. Едва ли е и приятелчето му Гофар. Гофар щеше да те нападне директно след месец военни паради в Полдиниа.

— Кой тогава стои зад него?

— Не знам. Всички имат интерес да те няма или да те отслабят. Ти си стратега, ти трябва да разбереш.

Сега Као се замисли.

— При това положение бойните кораби няма да ни помогнат много. Те могат да потопят друг кораб, но едва ли ще опазят търговските и стоката им, а целта им ще са търговските. Това ще е дълга и тежка война на изтощение. — Тогава на кого мога да разчитам? Защо Адик ми изпрати сина си?

— Чувства се нападнат, няма силата на брат си, твоите позиции не са слаби, но поне не си пряка заплаха за него. Все пак брат му уби баща ти Баку. Пожертвал е сина си за да избегне отмъщението ти.

— Не, не е това. — бавно каза Као. — при него са всичките ми роднини и ще отмъсти на тях, ако посегна на сина му. Той не рискува нищо. Дали се е сетил, че имам пръст в отстраняването на Тамрин?

— Поне не го изключва. Адик е умен. Май щеше да е по-добре да беше останал Тамрин. Създаваше неприятности, но и сам си вредеше повече отколкото ние можем да му навредим. — отговори Поо.

— Спре ли търговията, занаятчиите ще недоволстват. Трябва да отидем на по-далечни пазари, поне докато станат готови бойните кораби.

— Не се знае колко време Самадур ще се върти около брега и кога ще се научи да плава навътре в морето. В неговата пасмина има какви ли не щеш. Когато нашите кораби изчезнат, глада ще го подгони навътре в морето и някой от Усана или Тиати може да поведе корабите му подире ни.

— Поо, кой не е срещу мен? Хуру, Миман, Садик, Поса?

— Отпиши я Поса. За тях ние сме от града на Тамрин. За тях техните синове са убити с твоите оръжия.

— Нали ние им продаваме оръжия и на тях.

— Да, обаче това няма да им възкреси мъртвите убити с твоите оръжия и болката е голяма.

— Да продаваме занаятчийски стоки на Тиати и земеделски в Усана. Далечко е, но ще има някакво движение. Нека разделим флота на два кервана по пет кораба в двете посоки. Така поне няма да загубим всичко наведнъж, ако ги застигне буря. — каза Као. — В градовете на Садик бях преди да се роди Лохим. Сигурно са ме забравили. Миман, Хуру и Усана въобще не знаят за нас.

— Мисля да пообиколя надалеч. Никой не се страхува от самотна лодка.

— Ще ти бъда благодарен и ще си получиш десятъка за всяка продадена стока, както до сега.