Таньо Танев - Као

Никой не възропта. Сведоха глави и излязоха. Као бе наясно, че някой сте се опита да избяга и да отиде при семейството си. Разбираше го, но трябваше да го предотврати и за това първи заминаха към новата земя, наречена Лодара бившите роби. После започна изселването на бегълците и местните, на стоката и добитъка. Као замина от последните, но корабите продължиха да се връщат и да мъкнат каквото може, докато един ден не видяха корабите на Самадур. Тогава просто обърнаха и побягнаха по вятъра. Самадур ги гони до мръкване. Щом се стъмни, обърнаха настрани и навътре в морето. На другия ден никакви кораби не се виждаха и на по-следващия също, чак тогава поеха към Лодара.

Третото дете на Као, Толо се роди на Лодара в спокойни и мирни времена. Заредиха се години на градеж и брадата на Као започна да се прошарва не от грижи, а от мъдрост и периодичните пристъпи на ревност на Пеа. Корабите му се рояха, наедряваха и натежаваха. Изкачаха от морето сутрин и изчезваха в мрака вечер, криейки старателно местонахождението на Лодара и мъкнеха хора и още хора. Докарваха и изсипваха бедняци и бежанци от разправиите по познатите брегове, а товареха зърно, сирене, сечива, вино, кожи и мед.

Следяха от далеч според това какво се говореше по пристанищата враждите и съюзите на царете. Когато един кораб не се завърна, Као започна да ги изпраща по три. На два пъти в Поса и Радак срещаха кораб на Самадур, но сам срещу три не посмя да нападне, а и местния цар не искаше да изпусне редовен и полезен партньор в търговията, независимо от претенциите на Самадур. Когато свърши войната в Полдиниа имаше и претенции на Тамрин да ги задържат като крадци на негово имущество, Гофар ги държа месец на кея под стража, после тихомълком ги пусна. Не искаше да изгуби основния снабдител на армията си.

Най-после му остана време да се порадва и да гледа как растат Лора, Лохим и Толо, които се гонеха и пищяха колкото цяла Лодара, и Пеа чакаше дете отново.

Въпреки всичко което вървеше от добре към по-добре, Као настояваше пред боилите си да заделят повече за въоръжаване. На петата година покрай брега се довлече един кораб тип „разплетена кошница“. Нищо не им се разбираше от езика и никакъв преводач не намериха. Все пак този ден трябваше да дойде някога. Сега обаче Као бе по-сигурен с осемстотин семейства и дванадесет кораба. Този който дострояваха го продадоха на тези, които наричаха себе си тиатити и бяха от Тиатити ц цар Тиатити. Каквито и да бяха, изсипаха целия си товар, забраха купения кораб и оставиха един сановник в Лодар.

След два месеца тринадесетия кораб, продаден на Тиатити се върна с един кораб на Тамрин. Докара бронз, полускъпоценни камъни и сушено месо, натовари платове и вино и си замина набързо. Као призова всички мъже с цялото ом въоръжение и ги строи така, че капитана на кораба на Тамрин да мине покрай всички, докато стигне двореца, пред който стояха сто петдесет конника в три редици.

Као не познаваше капитана на кораба, но той го познаваше.

— Боил Као, великия цар на Самад и непобедимия Тамрин ти заповядва да се предадеш и да се явиш пред него да молиш прошка за тежки прегрешения. Склонен е да ти прости, ако се смириш. Това каза Тамрин, това ти казвам аз. Следва да те арестувам и да те предам на Тамрин.

Никой от присъстващите не се засмя.

— Капитане, аз владетеля на Лодара няма да ти отрежа езика за обидните думи, защото не са твои. Каза това което са ти заповядали и аз го чух, всички го чуха. Сега седни и кажи как е в Самад. Как е семейството ми и как се разви войната, защото тук малко неща научаваме.

— Великия цар Тамрин разби всички врагове и царува в небивала слава.

— За това се сетихме. Как са нашите.

— Не бива да говоря с теб, дори когато те арестувам, до пристанището на Самад.

— И за това се сетих. — каза Као с насмешка. — Сега кажи нещо човешки.

— Майка ти почина, Баща ти Баку е пленник и го държат в племето на цар Тамрин. Брат ти Вава и Хара с децата им се укриват из горите. Мако загина във войната с Поса и жена му преживява покрай родителите си с двете им деца. Сестра ти се ожени за един от горяните и за сега има едно дете. Великия цар Тамрин е много обиден от теб и близките ти ще пострадат, ако не се смириш пред него. Така ми каза да ти кажа.

— Сега предай на великия и непобедим цар Тамрин, да не закача роднините ми. Мога да ги откупя, но само, ако не ги е докоснал. Ако от сега нататък само ги докосне, видя какво стои отвън. Опиши му го добре и това е само което е в Лодар. Кораби имам да кача цялата си войска и да я стоваря в Самад. Този град съм го превземал вече веднъж, ще го превзема още веднъж и ще обеся Тамрин на портата на двореца. По-добре не му казвай нищо, сам сте се сети.