Таньо Танев - Као

Пеа прекъсна безцеремонно тези дълбокомъдри записи и се зае да налага подутото му рамо с парцали напоени в оцет.

Още на другата сутрин започнаха масовото въоръжаване на цялото население на Лодара и подготовка за нападението море.

За своя изненада съвета на боилите Као получи удобрение за атаката с втория кораб. Минаха почти две седмици през които завършиха набързо още един боен кораб и когато вече мислеха, че може да се размине пряко нападение флота на Самадур цъфна пред Лодара отново с пет кораба. Мястото на потопения бе запълнил пленения кораб от Тиати. Повъртяха се около брега докато търсеха селището. Двете бойно корабчета ги атакуваха до самия вход на заливчето.

Моряците насочиха двете корабчета и скочиха във водата преди удара, за да достигнат близкия бряг с плуване. Едното корабче проби един от корабите на Самадур, другото само изпотроши веслата на единия борд и бе заловено, но понеже се пълнеше с вода от избитата тапа на дъното не след дълго потъна в средата на залива. Тази операция мина без жертви от тяхна страна. Пробития кораб заседна в плитчините до брега, потапяйки бойното корабче. на дълбочина човешки ръст.

От заседналия кораб се изсипаха шестдесетима души. Другите кораби внимателно се доближиха и също започнаха да стоварват хора. Когато приключиха се оттеглиха в морето. Не се чувстваха сигурни дали няма да се появят още бойни корабчета. Тогава забелязаха малката корабостроителница и се насочиха към нея. Тези които бяха останали по корабите без да слизат със запалителни стрели я подпалиха.

Лодар не беше каменна крепост като Самад. Домовете бяха кирпичени покрити с ръжени покриви. Една атака със запалителни стрели щеше да бъде гибелна. Трябваше да ги срещнат пред града на голо поле, защото и градски вал или стена нямаше. От улиците се заизсипваха въоръжени отряди и се строяваха на петдесетима крачки пред първите къщи.

Измъкнаха и няколко балисти, предназначени за монтиране на бойните кораби.

Войската на Самадур се скупчи на две места срещу две по-широки улици.

— Златото е там! Златото е там! Златото е там. — крещяха и махаха оръжия готвейки се да нападнат.

Между войските вече прелитаха стрели и камъни от прашки. Неочаквано едната от балистите изхвърли блестящ залп. Ефекта беше ужасяващ. Паднаха неколцина улучени, а другите се хвърлиха върху тях.

— Ето ви златото. — провикна се един могъщ глас.

Втората група от войниците на Самадур се юрна срещу купчината от първата група, която се боричкаше да докопа кой колкото може златни монети.

Тези които бяха взели каквото намериха, като видяха налитащите войници от другата група и като виждаха, че за тях злато няма започнаха да защитават трофеите си и двете групи от армията на Самадур влязоха в битка помежду си. Тогава заработиха и другите балисти и стрелците. Трябваше само да уцелиш купчината от двеста човека. Никой не можеше да въведе ред, понеже бяха заслепени от златото, което се търкаляше между телата на убитите.

След като армията на Самадур се стопи на половина от битката помежду си и обстрела от защитниците на Лодар се поокопити и започна да се изтегля изоставяйки убити и ранени, но криейки в пазвите си кой колкото злато е докопал. Защитниците тръгнаха срещу тях, продължавайки да ги обстрелват, но и давайки жертви. Зад тях започнаха да се виждат пристигащите селски отряди, предвождани от поместните боили.

Накрая ги изтласкаха на единия полуостров, описващ пристанището, от където ги прибраха корабите.

Корабите се полюляха, обстреляха със запалителни стрели крайбрежните сгради и подпалиха няколко. Лошото бе, че това бяха складове с храни.

Защитниците на Лодар дотътриха до брега балистите и отговориха също със запалителни стрели. Когато пламна кораба от Тиати и изгоря насред пристанището, а войниците и моряците се спасиха по другите кораби се отказаха и запъплиха по крайбрежието да плячкосат каквото могат. За щастие други крайбрежни селища на Лодара нямаше. Селяните и пастирите бяха далеч от брега. Корабите се повъртяха ден-два и понеже нямаха какво да направят пак застанаха срещу Лодар. Още същата вечер стовариха в тъмнината няколко лодки и атакуваха в тъмното Лодар със запалителни стрели. Стражата бе в неизгодно положение, защото се виждаше на фона на горящите покриви, а стрелците не. Когато се изсипаха достатъчно стражи в тъмното боя бе равен и нападателите побягнаха към лодките. Въпреки това пак дадоха десетина убити и ранени.