Таньо Танев - Као

Плати на преводача и войника пред кораба му изчезна. започна да мисли за тръгване, когато се появи Поо с две лодки, сковани с яки греди, така, че образуваха едно цяло. Това пък никъде не бе виждал. На кого му е притрябвало да ползва лодки като сал, но Поо винаги го бе изненадвал, но сега бе надминал всички очаквания и с кривите си платна.

— Жив ли си човече? — провикна се Поо.

Явно добре му вървяха нещата.

Когато спря до него, леко сведе глава;

— Не е толкова весело. Тамрин нападна Поса.

— Не думай, аз бях там преди една луна.

— Разминал си се. Не зная дали усети. Дидан почина, наследи го синът му Гофар. Понеже имаха сведения, че Тамрин прехвърля армия с твоя каик, тук също събраха войска, но той нападна сина на Матао и като го уби тръгна към Поса. Много вождове уби Тамрин и сложи роднини навсякъде. Така поне се чува.

— Няма от къде да зная. — откровено му каза Као. — Ти как измисли това чудо?

— Видях нещо подобно далеч от тук.

— Какво има там?

— Крайморски селца, нищо друго, поне докъдето стигнах.

— Тия от къде са?

— Кой ги знае? Изскачат направо от морето, не следват брега.

— И аз ходих много надалеч.

— Хей ти, Као от Самад изгнаник. — на пристана стояха двама войници и един сановник.

Двамата улисани сега замлъкнаха уплашени.

— По волята на великия цар Гофар, син на мъдрия цар Дидан, прогласяваме волята му: „освобождава се от данък всеки, за всичкото оръжие което докара в Полдиниа“. Това е великото му благоволение.

— Благодаря на великия Гофар. — каза Као и се поклони.

Те също се поклониха и си тръгнаха. Поо и Као се спогледаха — Май става интересно. — каза мрачно Као.

— И доходно. — още по-мрачно допълни Поо. — Знаеш колко сълзи и кръв го чака народа. Не ти казах колко наши хора се крият по границата и из планините, защото докато ти кръстосваше морето, той вживя като цар и се развилня, докато накрая подгони и теб. Не знаеш и какво стана после, защото беше далеч.

— Кой се крие по границата?

— Семействата на половината вождове и кой-знае още колко хора. Обгради се със хора от своето племе и ласкателите на Самадан.

— Разбрах. Разбрах. Какво според тебе дири в Поса? Там няма нищо което да си заслужава.

— Не зная. Ти знаеш, но той може и да не знае. Може и да са му казали, че Поса е по-слаба и той се е полакомил да я ограби.

— Там пък какво има за грабене? Няма нито богатства, нито роби, нито селяните ще му дадат кой-знае какъв данък. Това е интересно!

— Разправят, че Самадур се е ориентирал там да граби, защото е село без кучета.

— Чувал съм какво ли не за него, даже, че и по море грабил кораби. Сега вече има два кораба.

— Щом тук се говори за война срещу Самад, Самадур ще дойде. — каза Поо. — Ще се опита да си върне Самад или поне да ограби каквото може и да накаже който докопа. Ако Тамрин има глупостта да подкара армията си към Поса, кой ще брани Самад. Робите ли?

— Ха! Поо, я ела насам!

— Какво? — Поо се приближи съвсем.

— Докато се боричкат около Самад, кой ще брани Итония? Колко от бежанците можем да съберем край границата? Сто, двеста?

— Ти си луд Као! Втори път така лесно град няма да превземеш, поне докато е жив Самадан.

— Не се знае колко е голяма алчността му. Свикнал е той да напада, не него да нападат. Ще се пробвам.

— Пробвай, ти си стратега!

— Итониа ми хареса, обичам островите от малък. Дълга е около осем хиляди крачки и поне три широка. Вода и гори има.

— Мисля да се разходя по брега, да видя колко хора мога да събера.. Ако се хванат на идеята ти!

— Да не си им отдумал. Казвай, че съм намерил земя, където да се скрият и да правят големи лодки и да ги крият по брега.

Као прецени колко зърно има и отиде при лодкарите. От далеч забеляза скелет на среден кораб, зарязан до брега, а лодкарите се мотаха около малки поръчки.

— За кого е недовършения кораб?

— А, остави. Заклаха го човека в една кръчма и сега няма кой да ни плати. На никого не му е до лодки и кораби. Три коня колкото кораб струват. Гофар няма с кого да се бие по море, конница събира.

— За колко време може да стане?

— Ако платиш, може и за две седмици, ама трябва да говориш с майсторите.

— А, не бързам, мисля да докарам остриета за копия от Радак и брадви. Цар Гофар не взема данък за оръжие и е много изгодно.

— Това е добре, ама ти не си ли от тях?

— Аз съм търговец! Кой ви докара цял кораб остриета и брадви? Сметки имам да разчиствам с Тамрин.

— Така е — патриотизма заговори в пълничкия чирак и тъмните му очи заискриха. — ела да те заведа.