Таньо Танев - Као

До Полдиниа не стигнаха. Съзряха едно село на брега още следващия ден. Поо отиде сам и се върна бързо. За шест брадви и дванадесет ножа и десет върха на копия донесе храна за месец напред и десетина живи кози.

Поделиха козите, размениха малко товар, единия от тримата моряци пожела да отиде с Поо и се разделиха. Поо пое по брега към Полдиниа, а Као навътре в морето. Смяташе да изчака вятър и да поеме към Радак или по-далечните царства. Обаче Ло смяташе друго.

След седмица вятъра го отвя до Итония. За щастие кораба на Самадур го нямаше. Вятъра бе почти стихнал и корабчето леко се клатушкаше покрай брега на стотина крачки. Увисналите платна едва дърпаха напред. Зад скалите се показа село. Као нямаше представа къде се намира, но когато изнесоха на брега един старец на стол веднага разбра. Стареца говореше тихо а един младеж се провикваше.

— Кой си ти пътнико и защо не спреш?

— Само минавам от тук.

— „Поздрави стареца.“ — юнакът предаваше думите на царя. — „Наблизо не виждам, ама надалеч виждам. Познавам те.“ — помълча малко — „Виж ти кой е дошъл да навести стареца? Стратега Као! Ло прави велики подаръци!“

— „Као, Као неблагодарен народ са царете“ — провикна се отново юнака. — „Боговете те пратиха при мен като козар и аз не те оцених да те направя стотник, затова ти се върна и мен направи козар! Сега Тамрин не ти е благодарен за това, че му пълниш хазната!“

— Бързо научаваш новините, царю Самадан. — отвърна Као.

— Върнеш ли се в Самад Тамрин ще те хване! — провикна се отново юнака.

— Няма да се върна! — отговори Као. Значи Самадан не знае, че е избягал от Тамрин, а Тамрин е бил решил предварително да го хване. Као поне така си помисли.

— „Пратил си ми загубения кораб. Благодаря ти!“ — провикна се отново юнака.

Као наистина каза на капитана в Радак, че Самадан е избягал на Итония и не се знае дали е жив.

Кораба вече подминаваше селото, когато юнака се провикна отново:

— „Трима мои внука Тамрин държи като заложници. Който и да ми докараш, ще получиш злато колкото тежи внука ми. За двете ми внучки по толкова сребро ще ти дам. Умен си, Као, ти вземи наградата.“

— Чух те царю, ако мога ще го направя, защото много бойци и войници са живи, поради твоята мъдрост. — отговори му Као докато скалите го скриваха от погледа му.

Као в Поса продаде доста стока и се разплати с двамата си моряци, които пожелаха да останат, а и трудно можеше да им плаща. Едва се оправяше с корабчето сам и Пеа с децата трябваше да плуват с него.

Пак купи стока от Радак и плува нагоре до двата града на цар Садик и столицата на цар Миман, но и там бе като в Самад и Поса, че и по зле. Имаха нужда от всичко, но не можеха да предложат нищо освен жито, кожи и мед, при положение, че в Радак и житото бе по-евтино от тяхното. Не разбираше въобще езика им и реши повече да не минава през многото вода според картата. По-добре бе да се пробва стоки от Радак в Полдиниа, където макар и трудно разбираше езика. само дето трябваше да заобикаля както Самад, така и Итониа. Двата кораба на Самадур може и да не са миролюбиви когато го спипат сам с Пеа. Населението на Итониа му се видя поувеличено, спрямо разказите на моряците в Самад. Хората от селището въобще не бяха стотина, нито бяха козари. Принц Самадур кой знае колко хора беше отвлякъл за роби.

В морето Пеа се поуспокои и понапълня, стана по груба и жилава и чакаше трето дете.

Навлезе доста навътре в морето след Поса и остана доволен от вещината си във воденето на кораб. От морето излезе право срещу Полдиниа.

Още в пристанището след обичайния данък му направи впечатление явната промяна. Много оръжие и много войници. Бронза му се разграби независимо от цената. Печалбата бе добра. Нямаше кого да пита, много мълчаливи бяха станали полдинииците и се прибра на кораба. Завари войник на пост пред кораба си. Войника нито го спря, нито го попита нещо, но никой не приближи кораба. Видя и странен кораб, който го нямаше когато дойде и чиито символи не бе срещал. Имаше чувство, че той го е правил в ранните си години, само че огромен. Езика им не напомняше нищо познато.

Може би трябваше да отплува, но нито имаше къде да ходи, нито вятъра бе добър. Постоя няколко дни, да се похранят с прясна храна. Все пак купи от странния кораб дървено каче със странно съдържание — твърдо солено мляко. От млякото бе останал само белия цвят и с отвратителния вкус свикна за един ден. С това можеше да се търгува и мляко от кози имаха всички, само трябваше да разбере как се прави и да им поръча. Даде им и пет чувала зърно за още едно каче със странни черни и солени плодчета, колкото да ги заговори за сиренето. Преводача му обясни неочаквано подробно, защото поне тук нямало интерес към този продукт, а те умираха от желание да се похвалят и да му намерят пазар.