Таньо Танев - Као

— Тридесет кози не са малко, но реката е голяма. — Каза Поо и му подаде ръка.

Веднага щом се прибра поръча на своите лодкари лодка за Поо.

След няколко дни започнаха да пристигат поканените рибари, Као бе направил голямо платно от кожи и се опитваше с тяхна помощ да направи карта на морето.

Познанията на всички свършваха до Итония и Полдиния. Все пак изчерта две три кожи. До една седмица път всички познаваха брега чудесно, за други брегове само бяха чували от корабите които пристигат от там, но кой вярва на моряшки приказки.

Когато си отиде и последния, неочаквано пристигна един неканен моряк.

— Търся боил Као. — провикна се пред къщата.

Као излезе бос, понеже никого не чакаше.

— Аз съм, какво има? — Као огледа един малко пълен, зле облечен и доста мургав дори за обгорял на слънцето рибар човек на средна възраст, с вече побеляваща брада и боси крака.

— Чух си давал храна и си разпитвал за море. Имам какво ти кажа.

— Добре, ела насам. Как се казваш?

— Самон, боиле.

— Кажи Самон какво имаш да ми кажеш. За храната не се безпокой, никого гладен не съм изпратил от тук.

— Откъде започна, боиле? Кажи какво имаш питаш.

— Самон, най-много ме интересуват бреговете по-далеч от Полдиния.

— Само веднъж съм ходил там — каза Самон замислен гледайки картата. — Нагоре зная повече.

— Ето ти един въглен, нарисувай каквото си видял, така,че една педя да е един ден път. Ще можеш ли.

— Мога. Ли искаш само това? Ли искаш градове, реки, острови, стоки?

— Откъде си? Не си тукашен.

Самон стигна до края на картата мерейки педя по педя, направи още две крачки примъкна една пейка качи се на нея отмервайки четири педи и каза:

— Тукашен. — черната точка бе на стената до самия таван.

— Откъде? — опули се Као.

— Тукашен. — сериозно отговори Самон. — Ли видя кораб да бяга когато идвахте?

— Видях, Самон, видях.

— И аз видях от брега. От тогава тук съм аз.

— Не бързай Самон, начертай всичко което знаеш.

Самон старателно рисува и мери. Накрая погледна и каза:

— Това видял аз.

— Сега давай да хапнем и ще разказваш.

До вечерта Као намери още кожи и нанесе осем града и ситно нарисува къде какви стоки са товарили.

— Това струва повече от храната ти Самон. Кажи какво искаш.

— Искам в къщи и работи до къщи.

— Когато стигнем до твоя дом, ти ще си на кораба, Самон. — обеща Као.

Кой е господар и как се казва страната ти.

— О, велик цар Пасаон и град Усана голям.

— Царя Пасаон има ли роби?

— Много, много.

— Над вас кой е цар? — Попита Као и посочи тавана.

— Малки царе на малко племе много и град Хуру три педи. Под нас също седем педи, тогава Миман цар. Тука Садик цар. Тука Садик цар също и тука също. После много вода и тука Радак и тука Радак цар роби няма. До вас град Поса близо. Тика Самадан цар и тука Дидан цар.

— Ти какво правеше на кораба?

— Аз — Самон се изпъчи — товар на цар Пасаон кара и за цар Пасаон купува.

— Значи не си моряк, а търговец.

— Не. — позамисли се малко. — Да. Моряк.

— Искаш ли да продаваш и купуваш за мен?

— Може, но искам в къщи.

— Поне докато си отидеш до в къщи ще купуваш и ще продаваш за мен.

— Може. — съгласи се Самон.

— Остани тогава тук, докато тръгнем и да ми разкажеш в кое царство какво си видял.

Не след дълго Поо замина с новата си лодка и стоки за ловците нагоре по реката. Као можеше да се надява да се върне в началото на есента.

Као едва дочака да стане готова голямата лодка. Като я видя се зарадва много. Беше голяма почти колкото корабите които бе видял да бягат, широка, каквато я искаше. Поиска да я напълни със стока и да я пробва до Полдиниа, но Самон го спря.

— Камък много трябва на дъното.

— Камъни в лодката? Защо да возя камъни?

— Така трябва. Много камъни трябва. Тогава лодка става хубава.

Као се сети как пускаше камъчета в кратунката на острова и как кожената лодка се обърна, когато беше празна. Може би Самон имаше право. Тук никой на слагаше камъни в лодките.

— Колко камъни трябват? — попита Као.

Самон огледа лодката и начерта една резка, после отмери още няколко педи и начерта още една.

— До тук камъни и до тук стока.

На Као му стана неудобно. Щяха да го помислят за луд лодкарите или да се обидят. Лодката се поклащаше на вълните и съвсем добре си изглеждаше.

Као реши да послуша Самон. Купи един зид и се заеха да носят камъни в лодката. Хората които му продадоха зида бяха много доволни. Кой би дал иначе пари за камъни. Као им каза, че ще построи стена в която да спира каика на реката, а на брега камъните са малко а калта много.