— Ако се върнете, ще избия децата ви! — Провикна се Тамрин. Не му отговори никой.
Вече се смрачаваше.
Тогава Тамрин се провикна към двореца:
— Хей вие вътре. Имате цяла нощ да излизате един по един и без оръжие. На сутринта който е още е вътре ще му падне главата.
Пак никой не му отговори.
Цяла нощ бойците стояха по барикадите. Нарядко излизаха войници и се предаваха. Държаха ги в един обор до сутринта. По пладне взеха да ги пущат един по един.
Као го разбуди жената на Бенлад, която се молеше на Пеа да стигне до него.
— Као, Као, Застъпи се за мъжа ми. Не зная дали е жив, но разправят, че убивали пленниците.
— Не се безпокой, ако не е убит, ще го отърва. Само ако някой роб му има зъб лично на него, може да го убие. Нашите бойци няма да го убият. као провери в обора, но там стояха само няколко стотника. Бенлад го нямаше.
— Поогледай убитите и ако не го намериш, излез да го търсиш извън града. Там също има стотина войници. Кажи им да се разотиват. Всичко свърши. Тамрин каза да не убиват войниците, които са без оръжие. Или по-добре ти върви извън града. Аз ще го търся тук.
Жената колебливо тръгна.
— Кой от вас е роднина на царя?
Никой не помръдна.
— Те си заминаха. — обади се един по-възрастен. — Ние, които служихме за един хляб останахме.
— Стойте в града когато ви пуснат и ми се обадете след ден два, или по-добре търсете Хум. Няма да съжалявате.
Войниците които бяха извън града се разпръснаха. Занаятчиите се прибраха. Някои тръгнаха незнайно на къде, а други се юрнаха да плячкосват.
За голяма радост на Као Бенлад се върна с жена си.
Постепенно племената и робите започнаха да се пръскат из равнината около града, а който бе изоставил деца, родилки и болни тръгна да си ги търси към планината.
Вождовете не се чувстваха добре в града. Постепенно всеки от тях се установи в някое имение и разположи племето си наоколо. Града взе да опустява. Као настани Пеа в имението, където някога бе роб, макар да бе доста в страни от племето си. Той обаче често си намираше работа да ходи в града, където Тамрин се бе настанил в двореца на цар Самадан.
Веднъж го намери един от стотниците.
— Бъди здрав Као. Каза ми да ти се обадя. Аз съм стотник Мурал, ако ме помниш.
— Да. Здравей. — Као не го помнеше, но се сети.
— Каза да се обадя на теб или на Хум. Хум е на другия бряг.
— Да. — Као започна да се досеща. — Трудни времена дойдоха.
— Трудни. — тъжно каза стотника.
— Мислех, че пак ще се наложи да имаме някаква армия, а ти разбираш от военни дела.
Стотник Мурал се изпъчи гордо:
— Отдавна само с това се занимавам. Хум го помня като войник.
— Отиди по именията покрай реката и намери вожда Додо. Кажи му коси и че аз те пращам. Ако си женен иди с жена си и децата си. Няма да те оставят да умреш гладен. Вождовете рано или късно ще се спречкат и пак ще им трябва армия.
— Преди да се спречкат, може да дойде цар Дидан. — отбеляза стотника.
— Може и да е по-добре да дойде Дидан, отколкото да се сбием помежду си.Знаеш ли на къде тръгна цар Самадан?
— Към Итониа. — отвърна твърдо Мурал.
Као го погледна учудено.
— Къде се намира този град?
Мурал се засмя:
— Не е град, а остров. Намира се на половин ден с лодка срещу отсрещния бряг на реката. Малък остров със стотина козари и рибари. Докато е жив Самадан, ще е добре. Обаче принц Самадур после ще започне да ви напада. Буен и самолюбив е той и няма току така да се откаже от бащиния си дворец. и короната. Много разправии ще имате с него. Винаги ще се опитва да си върне Самад.
— Какво е Самад? Да не е града?
— Да. Така се нарича града и двореца.
— А как се нарича града на цар Дидан?
— Полдиниа.
— Мурал, какво им става на робите? Някак ми се виждат странни. Вождовете им раздадоха парчета земя да се прехранват, но има нещо в тях. Не са като преди. Нещо не ги прави свободни.
— Докато размахвахте копията, гледахте само войниците. Вие имате шамани. Мислите ли, че тук няма жреци. Наплашени са робите. Жреците казват, че посегателство срещу царя се наказва със седем години войни и неплодие на жени и ниви. казват още, че Боговете няма да пуснат душите на мъртвите да пият от свещената река и духовете ще мъчат живите и ще им пакостят.
— Добре Мурал. Когато дойда при вожда Додо пак ще си поговорим. Хайде със здраве. Аз сега съм тръгнал към лодкарите. да видя можем ли поправи лодките които подпалиха в пристанището преди да дойде принц Самадур.
Као тръгна към пристанището, но мина през двореца на Тамрин. Там вече вееше на пустош. Самия Тамрин се чувстваше по-добре сред племето си на лов. Сега бе отишъл да се сдобрява с Могун, защото другите вождове започваха да им създават проблеми и двамата пак се оказаха съюзници.
Читать дальше