Таньо Танев - Као

От време на време поглеждаха към показващия се от време на време Емон.

Когато и той пристигна, дълго гледа плана на града върху разпънатите кожи.

— Ще ударят от всякъде. Най-късия път е от пристанището до двореца. Нямаме представа колко лодки и кораби са им останали. Нямаме представа какво става на другия бряг. Трябва да пратим няколко отряда да се поразходят и да видят какво става, но да не се отдалечават много.

Тръгнаха към двореца, където бяха повечето вождове. Там обаче нямаше с кого да говорят. Вождовете вече се бяха заели да се надхитрят. Поделяха си земите и именията. Боричкането беше кой на кого да е съсед и кое парче да вземе. Кварталите си ги бяха поделили още с нападението и нямаше сила, която да накара някой вожд да си изтегли бойците от място което беше заел.

Матао бе силно обиден и нареди на бойците си да се прехвърлят на другия бряг и да се установяват там. Другите племена на горяните също не с ебяха ориентирали добре и за тях бяха останали само бедни предградия и се оттегляха с каквото бяха докопали.

Матао дори бе заплашил Тамрин, че независимо кой ще надделее в битката за града, като дойде армията на Самадан, после няма да може да се опълчи на горяните и те пак ще завладеят града. Завличаха и много роби със себе си.

Тамрин не искаше да се избият помежду си още преди да са дошли войниците и го остави да си върви.

Хум и Као събраха надзирателите и им поръчаха кой зидове къде да преместят робите. Добре, че с робите никой от вождовете не се занимаваше и те посвършваха някоя работа.

Два дни никаква вест от никъде не идваше. Войската я нямаше никаква. Жени и деца обикаляха близките имения заедно с роби и довличаха в града каквото намерят за ядене.

На третия ден научиха, че горяните с много жертви едва са спечелили голяма битка, с някой си роднина на цар Самадан, който като научил за падането на града се обявил за цар на другия бряг.

Вечерта до града стигна конник, видял в далечината облаци прах. Това можеше да е конница, но коя конница? Тяхната, на Самадан, водена от сина му Самадур или на съседния цар Дидан, ако е научил за нападението на града от бягащите кораби.

На другия ден поради осезаемия вече недостиг на храна се решиха да оплячкосат каквото е останало и от по отдалечените имения. Привечер като се прибраха зачакаха със свити сърца.

На следващия ден се появи тяхната конница, а вечерта и принц Самадур с неговата.

Някой беше видял шествието по реката и беше донесъл на Самадур. Естествено е една армия да има съгледвачи. Преднината им беше от половин ден и от нощното време през което реката ги влачеше, докато Самадур и войските му трябваше да починат.

Града се сви и се затвори. Самадур не прие боя, когато тяхната конница излезе и го подгони. След пладне конницата се върна, но Самадур също се върна.

На следния ден, чак вечерта пристигнаха и колоните с войска. Цяла вечер бойци бдяха по новите зидове и барикади, но не се случи нищо. Като се съмна войниците се пръснаха и започнаха да готвят нещо. Сечаха дървета, дялаха и не бързаха.

Као бе толкова ангажиран по отбраната, че се откъсна от събитията. Вождовете явно пак се бяха съюзили, защото бойците им се включиха активно в отбраната. За лодките нямаше какво да мисли повече, защото в пристанището се появиха две лодки с войници и като подпалиха каквото можаха изчезнаха в морето, заедно с един кораб, който стоеше доста навътре. На Као му се стори, че кораба избяга от лодките с войници, макар платната му да носеха символите на цар Самадан, както и щитовете на войниците.

На следното утро войниците се строиха и нападнаха през най-широката улица. Дървените съоръжения които тикаха пометоха барикадите и спряха петдесетима крачки след това в един нов зид, преграждащ улицата. Понеже бойците побягнаха на време жертви почти нямаше.

Докато обаче се тълпяха в тясната улица, докато разрушат новия зид, се завърза луда престрелка с доста жертви от двете страни. Войниците превзеха и околните къщи, но също с цената на допълнителни жертви. Притиснати робите също взеха да се съпротивляват и постепенно се изтеглиха в съседния квартал.

Войниците разчистиха зида и продължиха напред, след още петдесет крачки пометоха следващата барикада и след още петдесет пак опряха в зид. Као наблюдаваше това от покрива на една господарска къща близо до двореца. Не бяха познали от къде ще нападнат войниците, но все пак имаше по пътя им още един зид.

Понеже на другите участъци не се виждаха никакви войници, стовариха допълнителни части покрай пътя на войниците към двореца, въпреки протестите на Хум.