Таньо Танев - Као

Као с радост се върна към наблюденията над лодката на Поо.

Когато пак се появи лодката бе вече на вода и Зак му обясни, че Поо я е пуснал да се плъзне във водата по две други дървета. Као ги помнеше, стояха отдолу през цялото време. Почти опираха водата, а другия им край зад лодката бе много дълъг.

Сега Поо върза по средата високо стройно дърво и Као попиваше всяко възелче от три ръце разстояние. Поо работеше бързо без да го погледне. Няколко пъти изкачи по въже една греда до върха на мачтата и пак я спусна. Това пък за какво беше? Острия поглед на Као прецени, че рогозката която беше по-широка от колибата им е с размерите на гредата.

Прибраха се привечер почти без улов и дори Куай ги гледаше неодобрително.

На другия ден лодката я нямаше. Поо и Сома с трите й деца също.

Сега вече Као се завъртя около Пеа. Тя отново бе хубава и слаба, а Малката Лора от ден на ден заприличваше на бебе. Сега вече жените го оставяха да й се радва повече.

Као реши да използва лятото за лов на кози, а да прави лодка през зимата. На острова бяха само трима ловци и нямаше време за губене.

В края на края на лятото брат му Вава се премести при Хара. Не знаеше дали това ще излезе на добре, но за всеки случай Гато им пя за дълъг живот и много деца.

Неочаквано се появи лодката на Поо. Спря за малко. Платното й бе прокъсано на места, дори една стрела още висеше забита в него. Поо също бе превързан.

— Какво стана Поо?

— Надолу по реката, до морето ни подгониха. Като се стъмни им избягах в тъмнината. лодката ми е празна и лека, а вятъра духаше от морето.

— Кой те подгони?

— Войници. Същите които отвлякоха семействата ни за роби.

— Чакай, чакай. Нали семействата ви са измрели от болест.

— Излъгахме ви. Само аз и нашия вожд влязохме в селото. На другите казахме, че всички са измрели от болест и не ги пуснахме в селото. Каква полза да се измъчват по жените и децата си.

— Значи и нашите, и вашите предци са избягали от това. Казваха, че са били нападани, но никога нищо конкретно.

— Бягайте Као. Аз ще бягам докато мога с лодката, после към планините.

— А след планините къде ще бягаш Поо?

— Тогава ще му мисля.

— Поостани наоколо. Аз веднага започвам да правя лодка като твоята. Сега ми кажи колко села има наоколо. Ти знаеш доста повече отколкото казваш.

— Зная три села от другия бряг на реката и пет от този бряг, без нашето остават четири, заедно с вашето.

— Да вървим тогава в селото. Ще имаш дълъг разговор с вожда Додо.

— Не Као. Това не е моя война. В града има поне сто войника и при нужда може да събере още сто. Няма село което да го спре. На вождовете също не можеш да имаш доверие. Някои вождове сами продават деца за роби. Не знаеш кой е замесен. Някой също им е показал пътя до нашето село и им е казал кога ние сме на лов. Бягайте към планините и скрийте далеч от реката. Рано или късно ще дойдат и до вас.

— За това си прав. Закарай ме до селото и ще ми покажеш къде са другите села.

— Качвай се.

Као извика на брат си Вава да прибере козите и да се скрият всички зад порасналата и раззеленила се ограда, която пленниците направиха от забучените пръчки в земята.

Отидоха до селото. В селото другите пленници бяха променили малко нещата. Имаше още една горена лодка, като на Поо, но доста по-малка, а на една полянка встрани видяха кошери с пчели.

Поо си остави оръжията в лодката. Изчакаха Додо да се върне от лов и извикаха шамана. Отдалечиха се на една полянка. Поо пак им разказа всичко от начало.

— Сто бойци има и още сто? — попита Додо.

— Да, вожде.

— По колко качва на една лодка?

— Тези които ме гониха бяха по шест от двете страни на лодката. На брега видях и бойци на коне, поне двадесет.

— И ти им избяга? Вече не зная на какво да вярвам.

— Сома ще потвърди.

— На женски приказки не вярвам. Дори да е от нашето село, на жената й е все едно кой е мъжът, децата са си пак нейни. За мъжа не е така, той губи всичко — и децата си, и живота си. Предния път жена предаде селото. — поде шамана. — От къде да съм сигурен, че ти няма да доведеш войниците.

— Ако бях от тях, направо щях да ги доведа в селото ви. Поне го знам къде е.

Као мълчеше.

— Покажи къде са другите села. — Каза Као.

Поо взе една пръчка и начерта реката на средата на поляната. По нагоре реката се разклоняваше. На мястото на всяко село струпа купчинка камъни, а на мястото на града голяма купчина.

Купчинката на тяхното село беше най-малка.