Таньо Танев - Као

Вечерта децата разказаха как Као без да мръдне е тръгнал срещу течението по волята на Ло. Такова чудо и възрастните не бяха виждали. Гледаха на Као с надежда и увереност. Той бе избран от Ло.

Няколко дни ходи на лов, но мисълта за лодката не му даваше покой. Наклепа я с лой още по-добре и си спомни за големия клон който стабилизираше дънера по време на първото му плаване. Привърза солидно парче дърво с дълъг клон към лодката и се качи смело. Това вече бе друго нещо, а и лодката не сълзеше. Качи вътре кучето си и младия пленник. За жалост нямаше вятър, но за сметка на това хванаха толкова много риба с греблото с мрежа, колкото не можеха да изядат. На следващия ден подухваше вятър, но колкото и да стоеше прав, дори и двамата с пленника да са прави, не стигаше лодката да тръгне срещу течението. Наловиха риба и се върнаха още преди пладне. Жена му тъкмо чистеше колибата и изтръскваше рогозката когато вятъра я поде и отвя боклука. Вятъра! Ло му говореше и чрез жена му. Взе рогозката и я помъкна към лодката. Всички знаеха че е обсебен от Ло, но Ло чрез него щедро им даваше храна и му прощаваха. Набързо я върза за един клон и се качи в лодката. Разпери рогозката и лодката тръгна нагоре. Сви я и лодката тръгна надолу. Върна рогозката на жена си, която видимо съжаляваше, че се е хванала да живее с него, поне за пред хората. След пладне наловиха още риба и с пленниците и се отправиха към селото. При пристигането си обаче лодката се наниза на един клон. Добре, че това стана на самия бряг.

Там много им се изненадаха, още повече се изненадаха на многото риба, която им даде. Као поиска от вожда да позволи на пленниците да носят оръжие за лов.

— Не! — вожда бе категоричен. — В селото няма да носят оръжие, докато не им се роди дете. При тебе ти решаваш, ти си вожд, да носят каквото искат, но дойдат ли в селото с оръжие ще ги убия.

Као и на това бе благодарен. Те бяха свободни от думата си извън селото.

Наложи се да кърпят лодката и да изгребват вода, но се върнаха на острова по смрачаване, порядъчно изплашили всички. Као обаче бе доволен, защото имаше двама пълноценни ловци, а и на всеослушание бе признат за вожд. За толкова риба дори шамана му пя благословия за успешен лов и дълъг живот. Дори баща му не го паргоса по врата.

Ло ти прости и този път. Водата бяга само от мас и лой.

Празника на слънцето наближаваше, но на острова на Као се случи голям проблем. Поо бе видян от брат му Вава с вдовицата Сома да се търкалят в сеното на козарника. Това бе следващото голямо изпитание на Као като вожд. Брат му първо каза на него, но така или иначе това не можеше да се крие дълго. По традиция прелюбодейците се наказваха, но с какво? Възрастните уреждаха тези неща без много приказки пред малките. Дали трябваше да ги прогонят или да ги убият с камъни?

„Ами ако брат ми клевети пленника и няма нищо такова? Не, най-вероятно е истина. Сома също е жена. Аз, Као може и да не я забелязвам, но вожда Као трябва да вижда тези неща.“ — такива мисли се въртяха в главата му. — „Не бива да ги убиваме, достатъчно кръв се проля вече. Ако ги прогоня, Хара остава без мъж и Пеа ще ми издере очите. Мога да върна Сома в селото, но това не решава въпроса. Какво да правя? Това едва ли ще е последния подобен случай и не бива да се насърчава разврата. Докато Сома е без мъж, утре някой друг ще й налети. Въпроса не е само в нея. Утре някой друг ще налети на някоя друга, нямаше сила която да спре това, независимо какви са наказанията. Нима самия той и Пеа не знаеха какво е наказанието? Това спря ли ги?“

Писъкът на Хара му подсказа, че слухът е стигнал и до нея. В общност от петнадесетина човека не можеш да скриеш нищо.

Као отиде до най-стария от старците Гато и се благодареше, че ги е взел.

— Бъди здрав Гато. — поздрави Као.

— Де го здравето, де го, всичко ме боли. Този вятър дъжд ще докара. Ти как се сети за мен?

— Този вятър вече докара тъмни облаци и вече се чуват писъци.

— Тънки работи са това, а и аз не чувам добре. — отговори Гато, който се сви неестествено и почернялото му сбръчкано лице се разля в усмивка, в която всяка бръчка бе една болест — Млад съм, затова дойдох при тебе.

— Преди да цопаш във водата обаче не дойде. Ако бях по-млад сигурно и аз щях да цопам с тебе, като знам колко ми беше акъла на твоите години. Добре, че си дошъл, ама се сети чак когато имаш нужда и не знаеш какво да правиш.

— Така е, Гато, не знам какво да правя.

— За такова нещо е редно да ги убием с камъни.