Таньо Танев - Као

— Зная, но не бива да стигаме до там. — отговори Као.

— Ти си вожда, ти решаваш. Много ти се иска да си вожд, ама не е лесна работа.

— Вожда не е лошо да е млад и силен, ама трябва да има и някой стар и мъдър.

— Хе, стар не значи мъдър. Искаш да избягаш от отговорност и да се скриеш зад мен, като детенце зад майка си.

— Не, Гато! Искам само мъдър съвет, а аз ще реша и ще поема отговорност.

— Хара не е за Поо. Момиче беше, а той е доста по-голям от нея. Прибързала е, уплашила се е да не остане без мъж. Сома по си е за него, а и брат ти Вава може да е заглеждал Хара и сега да й мъти живота. Тя е почти колкото него. Помня аз.

— Какво да правя?

— Изчакай три дни. каквото и да направиш, само те си знаят какво е било. То си е тяхна работа.

— Когато нещата стигнат до мен, ще стане моя работа. Между другото, ти нали знаеш ритуалните песни на шамана.

— Че кой не ги знае, обаче аз не съм шаман.

Као замълча.

Проблема стигна до него чак на следващия ден вечерта. Караха се, викаха и се проклинаха. Заклеваха се и се заплашваха. Пеа му изгриза ушите да се намеси, но Као ги изчака да дойдат при него.

Естествено първа дойде Хара. Тънката й фигура бе повяхнала и се носеше като привидение в мъглата.

— Веднага искам да си отида в селото.

— Добре. — съгласи се Као.

— Ти нищо не правиш. Убийте го с камъни. Никаквец. Преди три месеца момиче отидох при него, а той тръгна след баба ми. — сега Хара се сви като куче, готово да се защитава и Као дори изпод кожите се вгледа в пречупващите й се коси, които описваха бюста й.

— Това са само приказки Хара. — Као се усети, че не бива така нахално да зяпа Хара. Как не я е забелязал до сега. Наистина си беше бледа и това я правеше още по-красива. Поо наистина е глупак да я изгуби. Вдовицата бе суха, но деформирана. Као чак сега направи разликата. Загледа се в кучето си започна да го гали.

— Не го искам. Искам да си отида в селото.

— На празника на слънцето ще отидем.

— Аз тръгвам веднага и ще кажа на Додо какви ги вършите тук.

— Сама ли ще тръгнеш? Хара, изчакай да се запълни месеца и ще отидем всички.

— Няма да чакам … — Хара се разрида и пеа изскочи да я прегръща и утешава.

Као побърза да се измъкне. Отиде при Сома.

— Сома, срещу теб има тежки обвинения.

— Е и? Аз ли да й пазя мъжа, като тя не си го пази. За всяко нещо мене вдовицата обвиняват. Помниш ли кога загина мъжа ми? Едва ли помниш. Аз също съм жена. Какво толкова е станало. Голямо чудо? На нея й го подариха, а за мен никой не помисли. Дори не ме повикаха, а той е вече е бил женен, и той е вдовец.

— Значи е вярно?

— Брат ти пресилва нещата. Той още в селото заглеждаше Хара, ама тя не го виждаше.

— Твърдиш, че брат ми Вава лъже?

— Да! Бях с Поо в козарника и той ме задяваше, ама толкова. Кой не го е правил с мен или другите вдовици. Кой от къде ни види, все ни се предлага. Какво съм тръгнала да се обяснявам на келеш като тебе.

— Као е келеш, Сома. Вожда не е келеш. Сега те пита вожда.

Сома също се разплака за тежката си съдба и разговора приключи.

Дойде ред да приказва с Поо.

— Поо, аз съм вожда Као и съм дошъл да те питам.

— Зная кой си. — мрачно отвърна Поо.

— Защо го направи Поо?

— Какво толкова съм направил, само я поопипах.

— Друго чух.

— Нямам какво повече да кажа. — отговори Поо. — Сам ли трябва да си тръгна или ще ме изпъдиш официално?

— Не съм решил още. — отвърна Као. — Най-вероятно Хара ще го реши. Ако тя те приеме отново, оставаш.

Као намери Вава да събира сухи дърва край реката.

— Ти ме излъга братко. Защо?

— Не съм те лъгал бате. Видях ги и казах каквото съм видял.

— Съзнаваш ли какво причини на Хара. Казват, че си харесвал Хара и нарочно си засилил нещата. Ти си опасност за всички тук.

— Хара осъзнава ли какво ми причини? Скочи на първия срещнат, а мен не поглеждаше. Сега какво искаш от мен? Трябваше ли да си замълча?

Този разговор също приключи.

Као разказа всичко подробно на Пеа и отиде на лов на другия бряг с Зак за три дни.

На третия ден се прибра привечер с добра плячка. От Пеа научи, че Хара и Поо не са се сдобрили. Сега трябваше да вземе решение.

— Пеа, ти какво мислиш?

— Брат ти е гадина. Развали живота на Хара. Това мисля.

— Той не е задирял никоя. — Као защити Вава.

— Ха, само виж какво стана. Десет човека не можеш да оправиш. Излага тебе като вожд. Това е лошото.

— Излез и кажи да накладат голям огън.

— Какво си решил?

— И аз не зная още, но ще трябва да ги накажа.