Таньо Танев - Као

— Прав си Као, но това е далечно време. Още тази есен ще се разпръснем по хълмовете и ще видим колко хора ще оцелеят напролет. Горе в планините не само е по-студено, но и сняг вали. Колко от вас са виждали сняг. Половината деца и старци ще измрат още тази зима. — шамана извади кожите, върху които Као бе пречертал картата на Поо. — Трябват ми седем млади ловци, които да намерят селата и да ги предупредят да бягат и те към планините. Там ще имаме много време да се търсим и да се съюзяваме. Као така е начертал кожите, че една длан е един ден път. Който намери село неотбелязано или река, нека го отбележи. После всички кожи ги искам да дойдат при мен и тогава ще ни се изяснят много неща.

— Не зная как ще бъдат посрещнати нашите пратеници и колко от тях ще се върнат, — продължи шамана. — но предлагам да обсъдим кои да пратим.

— Нека аз да замина. — Предложи се Као.

— Не отсече шамана. Твоето място е другаде. Ти ще отидеш към морето и ще видиш къде са техните села и градове, за да знаем къде отиваме като се връщаме. Това е най-опасно. Селата може с години да ги търсим и ще ги намерим, но ти трябва да се върнеш.

Вожда Додо кимна с глава и добави:

— Не се завирай много, за да не те хванат. Подробностите не ни интересуват, защото докато дойде време за връщане много неща ще се променят. Набележи градовете, реките и планините. От тук се вижда един висок връх. Всяка седмица един ловец ще ходи да ловува на склона който слънцето огрява сутрин, той ще чака теб.

— Веднага ли заминавам?

— Да! — потвърди Додо. — За да не знаеш накъде тръгваме и да не можеш да кажеш, ако те заловят и измъчват.

Као се поклони и излезе. Наистина не биваше да чува какво планират. Имаше една нощ да се сбогува с Пеа.

Као тръгна сутринта, но не бързаше. Вървя няколко дни надолу по реката, докато не започна да среща обработени парчета земя и стада от кози и овце. Понеже около реката все по-често срещаше хора, започна да се крие по горичките.

Наблюдавайки от далеч, стигна до извода, че никой не пазеше нито козарите, нито овчарите. Само при по-големите ниви понякога имаше някой облечен по-добре който много викаше и не работеше, като в общия случай имаше само тояга или камшик.

Реши да не прави прибързани изводи. Това можеше да са селяни, а не роби. Как иначе козар на ръба на гората няма да избяга заедно с козите или десетина яки мъже нямаше да издебнат надзирателя и да го убият, още повече мотиките с които работеха бяха доста по-добри оръжия от тоягата на надзирателя.

Вече два дни обикаляше периферията на града и запомняше какво е видял, а привечер нанасяше старателно на картата от козя кожа видяното. Самия град обаче не се виждаше и Као реши да се приближава колкото може.

Качи се на едни високо дърво и по пушека на определи няколко села. Тук селата бяха на гъсто. Морето още не се виждаше, а града бе на морето. Трябваше да продължи напред през робската земя.

Заобиколи две села, които се намираха на половин ден път едно от друго. Изкачи поредното възвишение и най после видя морето, но града още не се виждаше.

Продължи да броди и да нанася на картата още седмица когато видя града. Време ли беше да се връща? До града имаше още един или два дни път през почти изцяло обработени земи и горички почти липсваха.

„Ако ме хванат, няма да занеса картата и всичко е било напразно. Обаче, ако не си свърша добре работата, те и без това знаеха, че града е някъде тук.“ — разсъждаваше Као. Дори се уплаши от себе си. Дори не помисли за Пеа и малката Лора.

Напредваше все по-бавно и по трудно. Веднъж дори се размина на косъм с десетина конника, които не го хванаха само защото яздеха шумно и той ги забеляза от далеч. Разбра, че рано или късно ще го хванат, ако продължава напред. Беше го страх и страха го сковаваше.

Дрехите му се отличаваха твърде много от дрехите на околните. Као се чудеше как може да си набави дрехи като техните. Мисълта да открадне му бе чужда, а да убие човек за едни дрехи го отвращаваше.

Разрешението дойде край реката. Там жени перяха дрехи и ги окачваха по храстите да съхнат.

Као ги изчака да се заговорят и отмъкна няколко парцала, които му се сториха подходящи. Отдалечи се достатъчно и ги изчака да изсъхнат. Облече се така, както според него изглеждаха и те и продължи да се крие, уверен че и да го видят няма да им направи впечатление.

Продължи да се приближава до града и накрая това от което се опасяваше се случи.

Един от надзирателите се бе сврял в храстите по нужда и като го видя се разврещя неистово.