Селма Лагерльоф - Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция

Гледката продължаваше да се променя. Буйни реки се спускаха от Вестерйотланд и Смоланд и нарушаваха еднообразието на равнината. Езера, тресавища, степи и ивици пясък препречваха пътя на нивите, но те все повече се разширяваха и достигаха чак до Халандските планини — на границата със Сконе — с техните красиви пропасти и долини.

През време на пътуването младите гъски често питаха старите: Какво има в чужбина? Какво има в чужбина?

— Чакайте, чакайте! Скоро ще видите! — отговаряха онези, които вече бяха пътували много пъти през границата.

Като виждаха гористите ридове във Вермланд с блесналите между тях езера, хаоса от скали в Бохюслен или хубавите хълмове във Вестерйотланд, те питаха учудено:

— Целият свят ли изглежда така? Целият свят ли изглежда така?

— Чакайте, чакайте! Скоро ще видите как изглежда една голяма част от света — отговаряха старите.

Когато дивите гъски минаха над Халандските планини и навлязоха в Сконе, Ака извика:

— Погледнете сега надолу! Огледайте се! Така е в чужбина. Точно тогава минаваха над Сьодерос. Дългото възвишение беше покрито с букови гори, сред които се виждаха хубави, украсени с кули замъци. Между дърветата пасяха елени а по поляните играеха зайци. Откъм горите се чуваше ловджийски рог и кучешки лай. Между дърветата се виеха широки пътища, по които пътуваха мъже и жени в лъскави файтони или на хубави коне. В подножието на възвишението лежеше езерото Рингшьо със стария манастир „Бушьо“, кацнал на един малък нос. Възвишението се прорязваше от тясната долина Шералид. В дъното течеше поток, а стените й бяха обрасли с храсти и дървета.

— Така ли е в чужбина? Така ли е в чужбина? — питаха младите гъски.

— Така е, където има гористи възвишения — извика Ака. — Но те не се срещат често. Почакайте малко и ще видите как е на повечето места!

Ака поведе дивите гъски на юг, през голямата равнина на Сконе. Тя се простираше под тях с широките си ниви и големи градини, в които работници в дълги редици вадеха цвекло; показаха се ниските варосани чифлици, многобройните малки бели черкви, грозните сиви захарни фабрики и градчетата край железопътните гари. Виждаха се торфени блата с купища торф край тях, каменовъглени мини с грамади черни въглища; лъкатушеха пътища с подкастрени върби от двете им страни; железопътни линии се пресичаха и образуваха гъста мрежа в равнината. Тук-там блестяха малки, обкръжени с букови гори езерца, а край тях се издигаха разкошни господарски къщи.

— Гледайте сега! Гледайте! — извика водачката. — Така е в чужбина, от Балтийско море чак до високите планини, а по-далеч от тях ние никога не сме ходили.

Когато младите гъски разгледаха равнината, Ака ги поведе към Йоресунд. Мочурливи ливади се спускаха полегато към морето, а на брега лежаха големи купища почернели водорасли. На някои места брегът беше висок, а на други — песъчлив, с дюни и цели хълмове. По брега се виждаха рибарски селца с дълги редици еднакви малки тухлени къщи, с малък фар на вълнолома и кафяви рибарски мрежи, окачени да съхнат.

— Гледайте сега! Гледайте! — каза Ака. — Така изглеждат бреговете в чужбина.

Най-после водачката им показа и няколко града с високи фабрични комини, дълги улици между опушените от дима къщи, големи красиви паркове и булеварди, пристанища, задръстени с параходи, стари крепости и замъци и старинни черкви.

— Така изглеждат градовете в чужбина, само че са много по-големи — каза водачката. — Но и тези ще пораснат като вас!

След като ги разведе из Сконе, Ака кацна в едно блато в енорията Веменхьог. Момчето беше сигурно, че този ден бяха летели над Сконе, защото Ака искаше да му покаже, че неговата родина може спокойно да се мери с която и да е страна в света. Но това не беше нужно. За момчето нямаше значение дали страната е бедна или богата. Откакто беше видяло първите върбови плетове и ниските къщурки, то почувствува неудържимо желание да се върне по-скоро в къщи.

Денят беше мъглив и мрачен. Дивите гъски бяха пасли по нивите край черквата „Скюрюп“ и сега си почиваха. Ака се приближи до момчето.

— Мисля, че ще имаме няколко дни хубаво време — каза тя — и затова смятам утре сутринта да отлетим през Балтийско море.

— Така ли? — можа само да каже момчето, защото гърлото му се бе свило така, че не можеше да говори. Досега все още се надяваше, че ще го освободят от магията, докато е в Сконе.